Решат Гюнтекин - Листопад

Напускането на Ферхунде предизвика отново преврат в управлението на домакинството. Лейля и Неджля, загубили покровителката си, не успяха да задържат властта. За известно време управлението отново премина в ръцете на Али Ръза бей.

Присъдата на Шевкет бе прекратила нощните увеселения, постоянните гости се бяха разпръснали. Една част от тях смятаха, че е срамно да посещават семейството на опетнен подсъдим, другите, без да мислят така, просто бягаха от нерадостната, почти траурна атмосфера. Малкото останали пък се отдръпнаха поради постоянната неприветливост на Али Ръза бей. Няколко месеца жива душа не почука на къщната врата в Багларбашъ. Али Ръза бей не пускаше дъщерите си на улицата, не им разрешаваше да разговарят с когото и да е, като преди, побесняваше, ако не дай си Боже някъде се забавеха по-дълго. Не се знаеше Неджля и Лейля докога ще издържат на този строг режим. Обаче един случай, завършил с женитбата на Лейля, така ги завъртя, че за около четири месеца забравиха света около себе си.

През онова лято на Лейля на три пъти й излезе късметът. Най-добрата партия сред тях бе младият лекар Низами бей. Лейля харесваше лицето му, Хайрие ханъм професията и това, че е син на изискано семейство, Али Ръза бей бе впечатлен от улегналия му характер. Къщата цяла бе в радостна превъзбуда. Но няколко дни преди уречения годеж Низами бей бе уведомил Али Ръза бей лаконично, че работата не става и бе отпътувал за Измир. Причината не бе ясна. Първо си помислиха, че злите езици за пореден път са наклеветили Лейля с нова клюка. Не след дълго обаче се появи друга версия: Бащата на Низами бей не приемал за снаха сестрата на един крадец и ако синът му не се откажел от годежа, щял той да се отрече от сина си…

Вторият кандидат за Лейля бе един финансов агент. И той не беше лош. Дори изглеждаше по-хубав от доктора. Въпреки това, без да мисли много, Лейля го пожертва и се спря на третия.

Той бе четирийсет и пет годишен сириец, гостуващ у семейство, пристигнало да прекара лятото в Чамлъджа.

Бе забелязал и харесал Лейля на кораба на Юскюдар, като бе решил тутакси да се ожени.

За мнозина девойки сириец, египтянин за съпруг, значеше голяма благодат, предполагаше щастие, всичко, каквото душа пожелае. Момичето като чу, че го иска арабин, пощуря от радост. Значи шансът, който човек среща по-рядко и от едно на хиляда, бе неин. Лейля бе съзряла лицето на арабина твърде бегло. Нищо не помнеше. Ала със силата на въображението си се изживяваше като съпруга на някой от онези индийски раджи с диамант, колкото орех на челото си, от филмите. И раздаваше несметни обещания на баща си, на майка си, на сестрите си.

Край на бедността им! Благодарение на сирийския зет цялото семейство щеше да заживее царски.

Шеметната надежда на девойката зарази първо сестрите, после майка й, и накрая премина дори у Али Ръза бей, очакващ в отчаянието си отвсякъде чудо. Празнуваха с дни.

Абдулвеххац бей изглеждаше не само богат, но и човеколюбив. Не се държеше надменно с никого заради бедността у Али Ръза бей, току повтаряше: „Мен не ми трябват пари, ами чест… Само да остана доволен от Лейля ханъм. Ще я обсипя с диаманти и злато.“

И понеже къщата на Али Ръза бей вече бе твърде старичка, там, където зетят гостуваше, се състоя скромен годежен ритуал. По този случай Абдулвеххап бей подари на Лейля красива рокля и ценна огърлица.

Годениците щяха да останат в Истанбул до края на септември, след което щяха да сключат брак със скромно сватбено тържество, и да отпътуват за Сирия.

Абдулвеххап бей стана чест гост в дома на Багларбашъ. При всеки удобен случай повтаряше: „Моля ви, не се притеснявайте. Аз не съм придирчив… Не се затруднявайте заради мен… Чаша кафе е предостатъчно, не е нужно друго.“ Не искаше домакините да се притеснят ни най-малко в стремежа си да го гостят. Хайрие ханъм си мислеше, че каквото и да приготви, няма да може да нагости изискания си гост, както подобава, но въпреки това трябваше да се отсрамят достойно.

Декорът от времето на приемите, който се използваше в софата, сега се използваше в гостната, нищо че вече доста бе поовехтял и с липсващи части, които бяха продадени. Тутакси поканваха зетя направо там и го черпеха с чай, кафе, а когато продавачът минаваше по тяхната улица, и сладолед.

Понеже Абдулвеххап бей имаше вид на консервативен човек и постоянно говореше за религия, за етика, Хайрие ханъм бе сменила политиката си.