Уилям Гибсън - Нулев брояч

— Искаш да кажеш, че целият Проект е намесен в това? Всички са вътре във вудуто и тия работи? — Това беше по-зле и от най-черните фантазии на Марша.

— Не, човече — разсмя се Бийвър. — Горе на върха има джамия, наоколо се мотаят към десетина-двайсет хиляди маниакални баптисти, някаква Църква на Сци… Както навсякъде другаде. Но — той се ухили — ние сме с традицията да вършим работата… Това как е било направено това ниво е много дълга история. Хората, които са проектирали тези неща, може би преди осемдесет или сто години, са имали идеята да ги направят колкото се може по-самозадоволяващи се. Да ги направят да отглеждат храна, да се топлят, да генерират енергия, каквото щеш още. Това тук, ако сондираш достатъчно надълбоко, стои върху много геотермална вода. Там долу е много топло, но не чак толкова, че да пуснеш генератор, така че не им дава енергия. Направили са си енергиен източник на покрива, с около стотина Дариеусови ротори, тия дето им викат миксери. Да си имат вятърна електроцентрала, разбираш? Сега получават повечето от ватовете си от Комитета по термоядрена енергия, както всички останали. Геотермалната вода обаче я изпомпват до топлообменник. Тя е прекалено солена, за да се пие, така че в топлообменника просто нагрява обикновената чешмяна вода, за която много хора смятат, че не става за пиене…

Най-сетне те се доближаваха до някаква стена. Боби погледна назад. Плитките локвички по калния бетонен под отразяваха клоните на дърветата-джуджета и голите бледи корени, висящи от саморъчно направените резервоари за хидропонна течност.

— След това те я наливат в резервоари и отглеждат скариди. Скаридите растат адски бързо в топла вода. След това я изпомпват през тръби в бетона тук нагоре, за да затоплят мястото. Това ниво е служело за тая работа, за гледане на хидропонен амарант, салати, такива работи. След това я изпомпват навън, в резервоарите за риба, и там водораслите ядат лайната на скаридите. Рибата яде водораслите, и всичко се завърта отново. Или поне идеята е била такава. Просто не са предвидили, че някой ще се вдигне на покрива да изрита оттам Дариеусовите ротори, за да освободи място за джамията, а също и много други промени. Така че това място ни се е освободило. И все пак още можеш да си намериш в Проектите дяволски добри скариди… И риба.

Стигнаха до стената. Тя беше направена от стъкло, силно замъглено от изпаренията. На няколко сантиметра оттатък нея имаше друга стена, направена от нещо, изглеждащо като ръждив лист стомана. Бийвър изрови някакъв ключ от един джоб в робата си от акулова кожа и го пъхна в един отвор на гола метална колона, разделяща два прозореца. Някъде наблизо забръмча двигател, и широкият стоманен капак се завъртя нагоре и навън, откривайки изглед, който Боби често си беше представял.

Сигурно бяха близо до върха, високо горе в Проектите, защото Голямата Площадка можеше да бъде покрита с две длани. Блоковете на Баритаун приличаха на сивкавобели гъби, прострели се до хоризонта. Беше почти тъмно, и той забелязваше далечен розов блясък оттатък последните редици блокове.

— Това там, нататък, е Агломератът, нали? Онова, розовото.

— Да, но колкото по-близо идваш, толкова по-малко приятен изглежда. Ще ти хареса ли да идеш там, Боби? Готов ли е Нулевият Брояч да атакува Агломерата?

— О, да, — каза Боби с длани, подпрени на запотеното стъкло, — направо си нямаш представа… — Дермът беше свършил напълно, и гърбът и гърдите го боляха адски.

С настъпването на нощта Търнър отново усети острието в себе си.

Имаше чувството, че е на това място от много време, но когато усети превключването, му се стори, че никога не го е бил напускал. Беше това свръхчовешко синхронизирано възприятие, което стимулантите само наподобяват. Усещаше го само на места на голямо измъкваане, когато той командва нещата, и дори тогава само в последните часове преди активното действие.

Беше минало много време, откакто го усети за последен път: в Ню Делхи само проверяваше възможните пътища за измъкване на служител, който не беше дори напълно сигурен, че иска да се премести. Ако онази нощ на Ганди Чаук той беше на върха си, може би щеше да успее да се измъкне на гадината. Може би не, но острието в него може би щеше да го предупреди.

Сега острието му позволяваше да сумира факторите, с които трябваше да работи на мястото, преценявайки групичките малки проблеми срещу единичните по-големи. До момента имаше доста малки, но никакви реално заплашващи с провал. Линч и Вебер бяха на път да се хванат за гушите, така че той се погрижи да ги държи разделени. Убеждението му, че Линч е човекът на Конрой, инстинктивно от началото, сега беше по-силно. Инстинктите му се изостряха, когато той беше на върха си, и заприличваха на магия. Натан имаше проблеми с примитивните шведски подгреватели за ръце; всичко, различно от електронна верига, го поставяше натясно. Търнър прати Линч да се занимава с подгревателите, да ги зарежда и нагласява, и остави Натан да ги изнася навън по двойки и да ги заравя плитко на еднометрови интервали покрай дългите страни на оранжевата лента.