Фридрих Герстекер - Борба с бикове в мисията „Долорес“

— Пази се, Валентин, пази се! — проехтяха викове от всички страни. Но този дързък храбрец изобщо не сметна за необходимо да поизвърне глава, за да наблюдава движенията на нападащото го животно, ала съвсем близо пред него той просто като змия се изплъзна изпод рогата му и беше насъбрал в шапката си вече двайсетина долара, когато бикът за втори път, и то пак безрезултатно, се втурна срещу него.

Възторгът на публиката растеше с всяко движение на индианеца, който, възбуден от изпитата ракия, все повече се въодушевяваше от всеки свой успех. Очите му блестяха и искряха, цялата му фигура се изпъна и стана някак по-висока и с дръзката си усмивка, изглежда, отново и отново предизвикваше опасността, която всяваше повече страх у зрителите, отколкото у него.

Ето че сега дори и самият бик се стъписа от спокойствието на своя неприятел, изправен срещу него с такава дръзка усмивка, и обзет от страшна, но безсилна ярост, започна с предните копита и с рогата си да рови пясъка.

— Mira aqui, companero 8 8 Mira aqui, companero (исп.) — Я погледни, приятелю! — Б.пр. — засмя се индианецът и закрачи към учудения бик, който леко отстъпи, но само за да подеме ново нападение, — погледни тези прекрасни долари! — и като извади пълна шепа монети от шапката си, той започна да ги брои върху пясъка пред побеснялото животно.

— Един, два, три, четири… ей, чакай, амиго, я по-кротко, че ще взема да сбъркам… пет, шест, седем, осем… ама че великодушни дарители… девет, десет, единайсет, дванайсет, тринайсет… о, сатана такъв!

И със силен смях той бе принуден да захвърли шапката, стъпкала веднага от копитата на разярения бик, понеже острите рога на противника му с точно насочен удар заплашваха да го погубят.

С безумна смелост и хладнокръвие Валентин ги избягна на косъм и като вдигна шапката си, той отново се върна към предишното си занимание още докато раздразненият бик с шумно сумтене тичаше през арената, за да го открие.

И все тъй започваше своето броене, като винаги съвсем близо пред рогата на пощръклялото животно отскачаше ту на една, ту на друга страна според това, накъде го принуждаваше да отстъпи нападението на неговия противник, и все избягваше опасността само с едно привидно съвсем незначително движение на тялото, на което на всичко отгоре придаваше израза на танц, тъй че въздухът непрекъснато потреперваше от нови и нови ликуващи възгласи, а към него полетяха още доста монети. По тези начин той най-сетне така изтощи своя противник, че с глух рев бикът се спря на едно място и равнодушно остави слабото човешко същество да се подиграва с него. А индианецът пееше и танцуваше и броеше доларите си на пясъка, като се смееше, крещеше и вършеше какви ли не номера и смехории, прекъсвани за секунди само от време на време от някое ново нападение на бика.

Междувременно мексиканските професионални бикоборци със завист и безсилна злоба бяха станали свидетели на триумфа на червенокожия и ето че в този момент един от тях също скочи на арената, подвикна на индианеца да си събере парите и сам се изправи пред бика, за да започне отново борбата.

Публиката обаче не го посрещна особено окуражаващо, защото още щом стъпи на пясъка, той бе поздравен с освиркване и неодобрителни възгласи. А бикът, след като забеляза новия обект, на който можеше да си излее гнева, обърна гръб на стария си неприятел и яростно се втурна срещу новопоявилия се противник.

А той, може би най-добрият от всички местни бикоборци, спокойно го посрещна и като се отблъсна леко с крак от челото му, прескочи бика, прелитайки над главата му. По този начин той отново си спечели доверието на лесно въодушевяващата се тълпа, а разнеслите се тук-там овации, особено от страна на неговите сънародници, го окуражиха към нови подобни опити.

— Bueno companero! 9 9 Bueno companero! (исп.) — Добре, приятелю! — Б.пр. — извика Валентин, отмятайки дългите коси на челото си, който бе станал свидетел на тази смела постъпка, но, изглежда, в никакъв случай нямаше намерение тъй лесно да позволи да му бъдат отнети лаврите на деня. — Bueno! Но това беше само шега работа… я гледай сега!

С тези думи той отново застана спокойно срещу връхлитащото животно и щом то наведе рога, с един скок, като при това така изви тялото си във въздуха, че се обърна с лице към главата му, той възседна гърба на бясно галопиращия бик, където под бурните овации на публиката успя да се задържи повече от минута въпреки отчаяните усилия на животното да се освободи от него.