Урсула Гуин - Градът на илюзиите

Те не бяха хора, а пришълци — същества, надарени с огромна сила и власт, която им бе помогнала не само да разрушат Вселенския съюз, но и да завладеят Земята. Именно те са нападнали „Алтера“, в мига, когато се е озовала в околоземното пространство, а приказките за бунтовници бяха чиста измислица. Избили са всички членове на екипажа с изключение на двама — единият е Ори, а вторият, Рамарен е бил подложен на уморазрушаване. Вече знаеше защо — след като подложили на изследвания един от членовете на екипажа шингите установили, че пришълците от Уеръл могат да установяват телепатични лъжи. Изплашили са се, избили са възрастните и са оставили само едно безпомощно дете.

За Рамарен раната от гибелта на неговите другари бе съвсем прясна и надявайки се да понесе по-леко удара той се опитваше да си внуши, че може и те като него да са оцелели някъде на Земята. И така да е — къде ли бяха сега? Шингите бяха положили огромни усилия само за да открият един човек — колко ли щеше да е нужно за останалите?

Втори въпрос: за какво им е нужен сега? Защо са го търсили, защо го бяха довели тук, защо му върнаха паметта, вместо да я унищожат?

Никакво обяснение не можеше да получи от фактите, които бяха известни на Фалк, освен едно: шингите искаха да узнаят от него откъде са дошли.

Това предположение кой знае защо се стори невероятно смешно и забавно на Фалк-Рамарен. Оставили са Ори, защото е млад, неопитен, безпомощен и лесно може да бъде манипулиран. И наистина го бяха превърнали в своя играчка. Но той не знаеше откъде са пристигнали… Твърде късно го бяха разбрали. А сетне са изтрили информацията, която толкова много са искали да получат, от умовете, където е била съхранена, а притежателите им прогонили в гората — за да станат жертва на дивите животни. Или на хората.

Най-вероятно вчера, докато Кен Кеняк се е ровил из ума му, той е направи опит да измъкне истинското име на слънцето на Уеръл. Фактът, че все още е жив, означаваше само едно — опитът на Кеняк е бил неуспешен. На тях не им беше нужен Рамарен — трябваше им само онова, което знае. Засега поне не го бяха получили.

Ясно беше, че това ги е разтревожило — и съвсем оправдано. Усъвършенстването на Келшакския кодекс за опазване на тайната бе вървяло успоредно с еволюцията на техниките за мисловна защита. Превърнало се в мистика, тайното познание произлизаше от твърдия контрол върху научно-техническото познание, наложен от първите колонисти, който пък от своя страна беше продължител на закона на Вселенския съюз за културното ембарго, забраняващ износа на култура за колониалните планети. С течение на времето идеята за поставяне под ограничителен режим познанията в определени области се бе просмукала във всички сфери на уерълианското общество. Понятия от рода на Истинското име на Слънцето бяха станали едновременно общоприети и символични, ала това не пречеше на тях да се гледа толкова сериозно, колкото бе и спазването на религиозните канони при вярващите. Бяха разработени специални методи на защита за да бъдат опазени тези своеобразни „свещени“ места в умовете на хората. Освен ако не се намираше в някой от Храмовете на мълчанието, където единствено бе възможно равноправното общуване между посветените в едно и също ниво, Рамарен не би могъл по никакъв начин да произнесе — било гласно, или мислено — Истинското Име на Слънцето от неговия свят.

Естествено, той разполагаше с необходимия еквивалент от знания: целия набор от астрономически факти, с чиято помощ бе изчислил маршрута на „Алтера“ от Уеръл до Земята, както и точното разстояние между слънцата на двете планети и астрономическата представа за звездите такива, каквито изглеждат от Уеръл. Все още не бяха изтръгнали тази информация от него, вероятно защото умът му се намираше в твърде объркано състояние, докато върху него е работил Кен Кеняк или пък поради автоматичното задействане на парахипнотичната защита и мисловните блокове. Екипажът на „Алтера“, съзнавайки рисковете, на които може да бъде изложен, в случай, че Земята е в ръцете на Враговете, не бе потеглил неподготвен. Шингите нямаха големи шансове да се доберат да нужната информация, освен ако научните им познания в тази област не бяха задминали далеч тези на уерълианците. Вероятно това бе самата истина, след като играеха всички тези игрички. Опитваха се да го подмамят и да приспят бдителността му. Това бе единственото обяснение, задето все още се радваше на живота.