Урсула Гуин - Градът на илюзиите

— Доколкото разбирам, пристигнал съм на Земята преди известно време и междувременно съм успял да си навлека омразата на тази жена, както и да се сдобия с множество белези. Ще ми кажете ли как е станало това и как точно са загинали моите спътници? Ако желаете, можете да използвате езика на мисълта — не говоря толкова добре галактика.

— Преч Рамарен — рече мъжът, който изглежда бе научил това почетно обръщение от Ори без да си дава сметка за истинското му значение, както и за сложната система на пречнова, — простете ми, за одевешното ми избухване. В нашето общество не е прието да се използва мисловна реч, освен в екстрени ситуации, или когато се обръщаме към по-низшите от нас. Простете също за нахлуването на това същество, наша доскорошна служителка, чието умствено страдание ни накара да я поставим извън Закона. Ние ще се погрижим за разсъдъка й. Обещавам ви, че тя повече няма да ви безпокои. Що се отнася до въпросите, които зададохте, ще ви бъде отговорено на всеки от тях. Ето накратко този тъжен разказ, с относително щастлив край. Вашият кораб „Алтера“ беше атакуван от бунтовници — също хора извън Закона — в мига, когато се озова в околоземното пространство. Те успяха да отвлекат двама от членовете на екипажа със своите миниатюрни планетолети малко преди на местопроизшествието да се появи патрулният кораб. Веднага след това унищожиха „Алтера“ с всичко, което се намираше на борда й и се разпръснаха с дребните си корабчета. Успяхме да заловим този, в който бяха отвлекли Хар Ори, ала другия, където бяхте вие, ни се изплъзна. Можем само да гадаем за какво сте им бил нужен, това, което ни е известно е, че са ви свалили долу на планетата, а после са ви изоставили на произвола на съдбата в горските пущинаци. Преди това са изтрили паметта ви до пред-езиково ниво, с което са ви обрекли на сигурна смърт. Тук обаче ви провървяло — намерили ви други диваци от гората и ви прибрали при тях, докато нашите издирвателни групи съумяха да ви открият и да ви доведат обратно. А след това помощта на парахипнотична техника за обработка на ума успяхме да възстановим всички ваши спомени.

Рамарен слушаше напрегнато. Разказът му направи потресаващо впечатление и той не се постара да прикрие чувствата си, ала успоредно с това изпитваше известно безпокойство или подозрение, което все пак успя да замаскира. Макар и за кратко високият мъж го бе заговорил с мисловна реч и това се оказа напълно достатъчно за да синхронизира ума си с неговия. Веднага след това Абундибот бе прекратил всякакви телепатични контакти и бе вдигнал емпатична бариера, която обаче не беше съвършена — през нея се долавяха слаби емпатични отгласи, които си противоречаха достатъчно с онова, което казваше, за да намекват за възможна измама или деменция. Освен ако по някакъв начин не беше изгубил способността да се синхронизира със собствения си ум и впечатленията му бяха изкривени и неверни.

— Колко дълго…? — попита той и надникна с любопитство в тези чужди очи.

— Шест години земно време, преч Рамарен.

Една земна година почти се равняваше на лунната фаза.

— Толкова много… — промърмори той. Просто не можеше да повярва. Всички негови приятели, спътници през дългите години на Пътешествието са загинали толкова отдавна, а той е останал съвсем сам на Земята… — Шест години?

— Помните ли нещо от тези шест години?

— Нищо.

— Принудени бяхме да изтрием напълно рудиментарната памет, с която се бяхте сдобили през този период, за да възстановим вашата истинска личност и спомени. Искрено съжаляваме за тези изгубени шест години от живота ви. Ала спомените от тях едва ли щяха да ви се сторят особено приятни — уверявам ви. Туземците, сред които сте имали нещастието да ги прекарате, се бяха постарали да ви превърнат в също такъв дивак — по свой образ и подобие. Радвам се, че не помните нищо, преч Рамарен.

Не само радостен, но и възторжен. Този човек изглежда нямаше кой знае колко добра емпатична подготовка или способности, инак щеше да се скрие зад по-съвършена бариера — такава, каквато охраняваше мислите му. Все по-объркан от странното и необяснимо противоречие между тези едва доловими емпатични оттенъци, говорещи за преднамерена измама и фалш и липсата на телепатична синхронизация между двамата, както и от нарушената координация между думите и жестовете на Абундибот, Рамарен трябваше да положи известни усилия, за да поддържа разговора без да издаде подозренията си. Спомени — как е възможно да не помни нито миг от тези шест години на Земята? Сто и четиридесет години бяха изминали докато звездолетът бе пресичал пространството между Уеръл и Земята и от всичко това в главата му бе останал само един единствен ужасен и безкраен миг… Как го нарече одеве онази умопобъркана жена, кое беше името, което му изкрещя преди да я прогонят?