Урсула Гуин - Градът на илюзиите

Никой от шингите не го заговори. Стояха съвсем неподвижно, сякаш бяха парализирани, или се бояха да не ги докосне и си шепнеха нещо неразбираемо. Рамарен се постара да зададе въпросите, които очакваха от него като човек, възвърнал паметта си и осъзнал, че вече е на Земята — разпита ги за човечеството, за тях, и изслуша с мрачен вид отговорите. Веднъж един от гостите се опита да се синхронизира телепатически с Ори, но не успя. Момчето не притежаваше никакви мисловни защити, но изглежда е било подлагано на телепатично лечение, което неутрализираше напълно минималните способности за синхронизация, останали му от детското възпитание. Влияние бе изиграла и продължителната употреба на дрогата, към която бе привикнало. То не сваляше димящата тръбичка от устата си и не долови дори краткия импулс, който Рамарен му изпрати. Поне половината от съзнанието му се беше пренесло в един илюзорен свят на полухалюцинации и призрачни видения.

— Досега не сте видели нищо от Земята, освен тази стая — обърна се облеченият като жена Краджи към Рамарен. И тримата по някакъв начин будеха отвращението на Рамарен, ала Краджи бе най-неприятен — имаше масивно, охранено туловище, едва скрито от разтворената пелерина, дълга пурпурно-черна коса и разговаряше с дрезгав, заплашителен шепот.

— Тъкмо затова ми се иска да видя повече.

— Ще ви покажем всичко, което ви интересува. Земята е като разтворена длан за нашия почетен гост.

— Не помня да съм я виждал от борда на „Алтера“, когато излязохме в околоземно пространство — отвърна Рамарен. — Нито пък си спомням атаката на кораба. Можете ли да ми обясните защо?

Макар и рискован, въпросът си заслужаваше заради информацията, която можеше да получи — или да не получи.

— Намирали сте се в едно състояние, което тук наричаме „ахрония“ — обясни Кен Кеняк. — Корабът ви не е бил снабден с ретемполаризатор и преминаването през бариерата на светлинната скорост е станало изведнъж. Ето защо през следващите минути или часове всички членове на вашия екипаж са били в безсъзнание. А някои може и да са се побъркали.

— Сигурно е така. Опитът ни с пътешествия свързани със свръхсветлинни скорости е твърде ограничен, за да сме запознати с подобен проблем.

— Колкото по-голяма е продължителността на полета, толкова по-тежко е преминаването през бариерата.

— Направо ви се възхищавам — намеси се Абундибот. — Да прелетите повече от сто двадесет и пет светлинни години в кораб, който преди това не е бил подлаган на изпитания!

Рамарен кимна, колкото да покаже, че приема комплимента, без да коригира цифрата.

— Стига, господа, време е да покажем на нашия гост Земята — успоредно с тези думи, произнесени от Абундибот, Рамарен долови кратката размяна на мисли между Краджи и Кен Кеняк, но така и не схвана смисъла й — сигурно защото вниманието му бе съсредоточено върху собствената му мисловна защита.

— Корабът, с който ще се завърнете на Уеръл — продължи Кен Кеняк, — разбира се ще бъде оборудван с ретемпорализатор и вие няма да бъдете изложен отново на подобна опасност.

Рамарен подскочи — дори дремещият вътре в него Фалк бе заварен неподготвен — и ги погледна изненадано.

— Корабът, с който ще се завърна…?

Ори вдигна глава и се огледа замаяно. Краджи се прозя, показвайки два реда жълтеникави зъби.

— След като видите всичко, което ви интересува от Земята — продължи този път Абундибот, — и узнаете всичко, което пожелаете, готови сме да ви предоставим звездолет, с който да се завърнете на Уеръл. Заедно с Хар Ори, естествено. Ние самите пътуваме рядко. Вече няма войни, няма и с кого да търгуваме, а и не бихме желали да изтощим оскъдните ресурси на Тера заради прищявката да се скитаме от любопитство из космоса. Ние, Човеците от Земята, вече принадлежим към общността на Старите космически раси и предпочитаме да си стоим у дома, да се грижим за градината и да си припомняме великите, но отминали времена на исторически пътешествия и открития. Но вашето Пътешествие трябва да бъде завършено, а мисията — изпълнена докрай. На космодрума вече ви очаква „Нова Алтера“, а и на Уеръл сигурно чакат с нетърпение завръщането ви. Жалко само, че вашата цивилизация не е успяла да преоткрие принципите на ансибъла, за да можем да общуваме с вас по всяко време. Всъщност, не е изключено това вече да е станало, но няма как да се свържем с тях, след като не знаем координатите.

— Така е — съгласи се любезно Рамарен.