Тери Гудкайнд: Изповедник

Със счупен крак, Йорк внезапно стана безполезен и като играч, и като роб. След като го изнесоха от игралното поле, командир Карг безцеремонно му преряза гърлото. Задето Ричард си позволи да защити повален играч, вместо да отнесе брока в противниковото поле, без да му обръща внимание, съдията наказа отбора им, като го остави на резервната скамейка до края на играта. В резултат на което загубиха.

— Чуват се слухове, че отборът на императора също е загубил игра — каза Ричард.

— Негово сиятелство осъди онзи отбор на смърт. В новия му отбор са включени най-добрите мъже в целия Нов свят.

Ричард сви рамене.

— Ние също губим играчи по различни причини и те биват подменяни. Някои получиха контузии и не могат да играят. Наскоро един от нашите си счупи крака. Ти направи с него същото, каквото е направил и императорът със загубилите от неговия отбор. Както аз виждам нещата, това кой е бил в отбора му не е от особено значение. И те, и ние загубихме по една игра. Това ни поставя наравно. Единствено това има значение. Влизаме на това състезание на равна нога. Те не са по-добри от нас.

— Мислиш, че сте равностойни? — повдигна вежди командирът.

Ричард издържа погледа му.

— Ще спечеля за нас шанса да играем срещу отбора на императора и след това ще видим какво ще стане.

Някъде сред татуираните люспи се появи лукава усмивка.

— Надяваш се да си избереш жена, а, Рубен?

— Всъщност наистина е така — кимна Ричард, без да отвръща на усмивката.

Командир Карг нямаше представа, че Ричард вече я е избрал. Той искаше Калан. Искаше я повече от живота си. Възнамеряваше да направи всичко необходимо, за да измъкне съпругата си от кошмара на пленничеството при Джаганг и неговите Сестри на мрака.

След като погледна втренчено Ричард, командир Карг най-накрая отстъпи с въздишка.

— Ще кажа на пазачите, че отговарят с живота си за това никой да не доближава отбора ми, докато момчетата спят.

След като командирът се изгуби в нощта, Ричард легна по гръб и най-накрая позволи на болезнено стегнатите си мускули да се отпуснат. Проследи от разстояние как пазачите се втурнаха да установят плътен периметър около пленниците, които бяха членове на отбора. Карг осъзна какво би могъл да загуби заради една никаквица, която се мъкнеше след войската, и това го подтикна към действие. Най-малкото атаката й осигури на Ричард възможността да си почине — нещо, от което толкова се нуждаеше. Как човек да заспи, като знае, че всеки може да се промъкне и да ти пререже гърлото.

Сега поне временно беше в безопасност, макар и да се наложи да се раздели с ножа. Но другото острие, онова, което успя да вземе от първата жена, все още беше у него — беше скрито в ботуша му.

Ричард се сви на топка върху голата земя, в опит да запази топлината на тялото си, докато спи. Пръстта, позагрята през деня, отдавна беше изстинала. Без завивка или одеяло, той насъбра под главата си свободната част от веригата, та поне да си пригоди подобие на възглавница. Изгревът не беше далеч. Долината Азрит нямаше да се стопли скоро.

Зората щеше да доведе със себе си първия ден на зимата.

От лагера продължаваше да се носи монотонен шум. Ричард беше толкова уморен. Мислите за Калан, за първата им среща, затова как облекчено подскочи сърцето му, когато най-сетне я видя отново жива, колко щастлив се почувства да потъне в красивите й зелени очи, накрая позволиха на съня да успокои мислите му и да го отнесе със себе си.

ЗВУКЪТ, КОЙТО СЪБУДИ РИЧАРД от дълбокия му сън, беше нежен и неземен — сякаш се отваряше врата към света на мъртвите.

Той погледна нагоре и видя, че над него се е надвесила фигура, скрита под наметало с качулка. Нещо в поведението й, в самото й присъствие накара космите по ръцете му да настръхнат.

Това не беше боязлива и крехка жена. Осанката му подсказваше, че пред него не стои поредният нападател, размахващ нож.

Беше далеч по-страшно.

Ричард тутакси осъзна, че третото дете на нещастието току-що го е открило. Седна и се отмести назад, за да увеличи разстоянието между себе си и фигурата. По някаква причина стражите на командир Карг не бяха спрели неканения гост. Ричард им хвърли поглед и видя, че продължават да патрулират, сякаш нищо не е станало. Бяха съвсем близо един до друг и не би трябвало да е възможно някой да се промъкне през периметъра им, но все пак този посетител явно беше успял. Качулатата фигура се плъзна по-наблизо.

Пречистването започна .