Тери Гудкайнд - Изповедник

Калан прекара известно време в този дворец — двореца на Господаря Рал, — когато четирите Сестри я заведоха там, за да я принудят да открадне кутиите от Градината на живота. Великолепието на мястото вдъхваше страхопочитание. Калан не искаше да взема онези кутии от градината на Господаря Рал. Те не принадлежаха на Сестрите, а още по-лошото беше, че намеренията на жените бяха непочтени.

На олтара, където стояха кутиите, Калан остави на тяхно място най-ценното си притежание — малка фигурка на жена с отметната назад глава, с юмруци притиснати към тялото и извита снага, сякаш в противоборство на някаква сила, която се опитваше да я подчини. Калан не можеше да си представи откъде беше придобила нещо толкова красиво.

Сърцето й се късаше, задето трябваше да остави тази фигурка, но се налагаше да го направи, за да може да събере последните две кутии в раницата си. Ако не го беше направила, Сестра Улиция щеше да я убие. Колкото и да обичаше тази малка статуетка, животът й беше по-ценен. Надяваше се, че когато Господарят Рал я видеше, щеше някак си да разбере, че тя съжаляваше за това, че му бе отнела онова, което беше негово.

Сега Джаганг залови Сестрите и притежаваше зловещите черни кутии. Поне две от тях. Сестра Тови тръгна напред с първата от трите кутии. Беше мъртва, а кутията, която беше у нея, липсваше. Калан успя да убие Сестра Сесилия. Така от първоначалните й похитители останаха Сестрите Улиция и Армина. Разбира се, и други Сестри бяха под контрола на Джаганг.

— Кой би могъл да вкара кутия в играта? — попита Джаганг, загледан в двореца най-отгоре на платото. Не беше съвсем ясно дали търси отговор от Сестрите, или просто разсъждава на глас.

Сестрите Улиция и Армина се спогледаха. Елитните гвардейци не помръдваха, сякаш бяха стражи от камък. Специалните пазачи бавно маршируваха напред-назад, като най-близкият от тях следеше Калан и й хвърляше високомерен поглед при всяко завъртане, за да тръгне в обратната посока. Калан познаваше този човек, познаваше навиците му. Той беше от по-малко интелигентните пазачи, който заместваше липсата на компетентност с прекомерна арогантност.

— Е… — Сестра Улиция наруши неловкото мълчание — ще ни трябва човек с двойна дарба — Субстрактивна и Адитивна магия.

— Сестрите на мрака, с които разполагате, Ваше сиятелство, нямат тези способности — добави Сестра Армина. — Нямам представа кой би могъл да го стори.

Джаганг я стрелна с поглед през рамо. Онзи войник не беше единственият, който си позволяваше да се държи с арогантно превъзходство. Джаганг беше много по-умен от Сестра Армина — тя обаче не беше достатъчно умна, за да го разбере. Но в същото време не беше достатъчно глупава, за да не разпознае погледа в очите на Джаганг — онзи поглед, който й показваше, че той знаеше, че тя лъже. Жената се сви и моментално притихна под свирепия блясък в очите на императора.

Сестра Улиция, която беше доста по-умна от Армина, веднага схвана опасността на ситуацията, в която бяха изпаднали, и припряно заговори:

— Има само няколко човека, които са способни да направят това, Ваше сиятелство.

— Трябва да е бил Ричард Рал — побърза да вметне Армина, нетърпелива да изкупи грешката си.

— Ричард Рал — повтори Джаганг с равен глас, изпълнен с ледена омраза. Не изглеждаше никак изненадан от предположението на Сестрата.

Сестра Улиция се прокашля.

— Или Ничи. Тя е единствената Сестра, която не е във ваша власт, и владее Субстрактивната магия.

Джаганг впи поглед в нея за миг, преди да се обърне и отново да се загледа в Народния дворец, който сега беше така осветен от слънцето, че блестеше като фар над мрачната равнина.

— Сестра Ничи знае всичко, което вие направихте, глупави кучки — изсъска той накрая.

Сестра Армина примигна изненадано. Не можа да устои на желанието си да говори.

— Как е възможно, Ваше сиятелство?

Джаганг стисна месестите ръце зад гърба си. Тежките мускули му придаваха вид на бик, не на човек. Къдравите черни косми само допълваха това впечатление. Бръснатата глава засилваше внушението.

— Ничи беше с Тови, докато Тови умираше — продължи Джаганг, — след като беше намушкана, а кутията — открадната. Мина много време, откакто за последен път видях Ничи. Изненадан съм да я видя да се появява отново. Бях там, в съзнанието на Тови, и видях как стана всичко. Макар че Тови не подозираше за присъствието ми, както знаете. Ничи също не знаеше, че съм там. Ничи разпитваше Тови, възползва се от тежката й рана, за да я подтикне да разкрие вашия план, Улиция. Ничи разказа на Тови доста интересна история за това как би могла да се измъкне от моя контрол и с това спечели доверието на Тови. Тови й каза всичко — как сте задействали лавинния огън, за кутиите, които сте откраднали с помощта на Калан, как кутиите е трябвало да действат заедно с магията на лавинния огън… всичко.