Тери Гудкайнд - Лавинен огън

— Но какво общо има всичко това с Калан? Кажи ми, Ничи? — попита той, като се опита да и покаже, че може да бъде спокоен и да прояви разбиране, макар да се чувстваше доста по-различно.

На лицето и бе изписано съчувствие и тревога.

— Ричард, тази жена, Калан, е плод на въображението ти, роден по времето, докато си бил в състояние на шок и делириум, преди да те излекувам.

— Напротив, Ничи, не си въобразявам…

— Ти бе на прага на смъртта — продължи тя и протегна ръка, за да му покаже, че е по-добре засега да замълчи. — Дълбоко вътре в себе си ти си търсел човек, който да ти помогне, като тази Калан. Моля те, опитай се да разбереш, че това наистина е нормално. Но сега си буден и е време да застанеш лице в лице с истината. Тя е въображаем образ, роден вследствие на тежкото ти състояние.

Ричард не можеше да повярва, че Ничи изобщо би могла да си помисли подобно нещо. Обърна се към Кара с надеждата ако не да му се притече на помощ, то поне да се вразуми.

— Как изобщо може да ти хрумне подобно нещо? Как можа да повярваш?

— Нима никога не си сънувал сън, в който си изпитвал ужас, а в един момент се появява отдавна починалата ти майка, съвсем жива, и ти помага? — Ококорените сини очи на Кара бяха втренчени в нещо невидимо. — Не помниш ли как се събуждаш след такъв кошмар, убеден, че е истина, че майка ти си е жива и здрава и ще ти се притече на помощ? Не си ли спомняш усещането да искаш да задържиш това убеждение? Как отчаяно се надяваш всичко това да е истина?

Ничи докосна мястото, където го бе пробола стрелата.

— След като те закрепих, така че вече нямаше опасност за живота ти, ти потъна в дълбок сън. Тези плодове на въображението ти са те съпроводили и там. Сънувал си ги, разкрасявал си ги, живял си с тях по-дълго, отколкото в обикновен сън. Този удължен сън, успокояващата илюзия, божественият копнеж са имали време да проникнат във всяко кътче на съзнанието ти, да се превърнат в истина за теб, точно както казва Кара. И поради продължителността на времето, през което си спал, са придобили още повече сила. Сега, когато току-що си се събудил, още ти е трудно да пресееш каква част от изпитанието ти е било сън и каква част — истина.

— Ничи има право, Господарю Рал. — Ричард не беше виждал Кара по-сериозна. — Просто си сънувал, както си сънувал и онзи вълчи вой. Сънувал си онази жена, сънувал си, че си се оженил за нея. Това е — най-обикновен сън.

Ричард имаше чувството, че главата му ще се пръсне. Идеята, че Калан е само сън, плод на въображението му, роден в състояние на делириум, бе сама по себе си ужасяваща. Този ужас облада цялото му същество. Ако това, което казват, наистина е вярно, той предпочиташе да не се събужда изобщо. Щом е така, по-добре Ничи изобщо да не го бе излекувала. Нямаше желание да живее в свят, в който Калан е илюзия.

В това бурно и мрачно развълнувано море Ричард имаше нужда от стабилно дъно, на което да стъпи. Не можеше да намери начин да се пребори с надвисналата заплаха. Цялото това изпитание тотално го обърка, имаше чувството, че му се губят доста спомени. Увереността му в нещата, които смяташе за истина, се разколеба.

Успя да се окопити. Нямаше да се остави на някакъв си страх, нямаше да допусне да превърне страха в реалност. Макар да не можеше да си обясни защо Кара и Ничи се бяха вкопчили в тази чудовищна идея, той знаеше със сигурност, че Калан не е сън.

— След всичко, което преживяхте заедно, как можете да твърдите, че Калан е просто сън?

— Наистина, как — попита Ничи, — ако това, което казваш, е истина?

— Господарю Рал, нима мислиш, че сме способни на подобна жестокост — да се опитаме да те заблудим за нещо толкова важно за теб.

Ричард примигна насреща им. Как е възможно? Отчаяно се опита да си представи дори минимална възможност казаното от тях да е истина. Стисна юмруци.

— Престанете — веднага!

Това бе молба да се вразумят. Не искаше да звучи заплашително, но всъщност прозвуча точно така. Ничи отстъпи. Лицето на Кара изгуби малко от цвета си.

Ричард не успяваше да овладее учестеното си дишане, побеснелия си пулс.

— Не помня сънищата си. — Изгледа ги една по една. — Такъв съм си — още от съвсем малък. Не си спомням нито един сън, който съм сънувал — независимо дали съм бил ранен или просто съм спал. Нито един. Сънищата са нещо безсмислено. Докато Калан не е. Не ми го причинявайте — моля ви. Това с нищо няма да ми помогне, само влошава нещата. Моля ви, ако и се е случило нещо, просто ми кажете.

Явно нещо се беше случило. И те смятат, че не се е възстановил достатъчно, че да понесе страшната вест.