Лей Грийнууд - Роуз

А сега и бракът му го бе свързал с още един човек, когото трябваше да разбира и да вплете в тази мрежа от похабени души. Джордж се чудеше дали промяната в отношението му към семейството не се дължеше на женитбата му с Роуз. Може би не ставаше въпрос само за реагиране спрямо клеветите на Пийчис. Ако нямаше ясна представа за чувствата си към семейството си защо не бе изтълкувал погрешно и чувствата си към Роуз?

Не ставаше дума за това, че я харесваше, че я намираше привлекателна и дори че искаше да я люби. Ставаше дума за това, че той искаше да се ожени за нея, защото не можеше да си представи живота си без нея. Какво щеше да прави, ако се наложеше да избира между семейството си и нея?

Този въпрос го изплаши до смърт.

До този момент беше сигурен, че ще трябва да пожертва Роуз. И все пак, сега когато се изправи пред тази вероятност, той не знаеше как би постъпил. Чувствата му бяха много по-дълбоки, отколкото подозираше.

Колко глупаво от негова страна. Непрекъснато мислеше как да не докосне Роуз, да не я целуне, да не я люби и бе изгубил представа за всички онези дребни неща, които водеха до любовта. Удоволствието да бъде близо до нея, вълнението да я види преди всички на сутринта, успокояващото й присъствие в края на деня; да се пита дали е щастлива, как е изглеждала преди да я срещне, фактът, че не бе обичал никоя друга.

Не знаеше дали онова, което изпитваше, е привличане, страст или силен копнеж, които никога нямаше да преминат. Само знаеше, че не може да мисли за нея, без да чувства приятно задоволство. У нея имаше нещо, от което се нуждаеше. И то нямаше нищо общо с физическото привличане към тялото й. Откри, че до такава степен не му хареса, дето не може да я люби тази вечер, та се изкушаваше да прати по дяволите цикъла й. И все пак, не ставаше дума дори и за това.

Накратко, Роуз олицетворяваше всичко, от което се нуждаеше, за да бъде щастлив. Как би могло дори да му мине през ума да се откаже от нея?

Не можеше. Не искаше.

Ами Роуз? Възможно ли е тя да се чувства по-добре с някой друг? Не беше справедливо да я лишава от възможността да създаде семейство. Имаше много добри мъже, които търсеха съпруги. Сигурно можеше да обикне друг и да забрави за него. Може би ще е по-добре да замине по на запад, където враждата между Съюзническите и Конфедералните щати не беше толкова силна.

Но веднага щом си помисли да отпрати Роуз, разбра, че не би могъл да го направи. Може би още не беше наясно какви всъщност са чувствата му — и това го караше да се чувства глупаво, — но каквито и да бяха, те бяха силни.

Надяваше се само да са честни и почтени.

Първата седмица от огледа на добитъка мина ужасно. Работата беше тежка. Жегата — убийствена. А напрежението — смъртоносно. Джеф нито се доближи до къщата, нито спомена името на Роуз, но гневът му бе надвиснал над главите им като дамоклев меч.

Страстите се разгорещяваха от думите, произнесени от раздвоения му като на пепелянка език. Джордж се смяташе за щастливец, че нито Монти, нито Хен не застреляха Джеф. Единственото, което попречи на взрива беше, че когато десетимата помагачи се занимаваха с добитъка, Джордж можеше да държи Джеф настрана от близнаците почти през цялото време.

Дамгосването, набелязването и преброяването на телетата не беше нищо в сравнение с изкарването на петнадесетфунтовия рогат добитък от храсталака. Животните не искаха да напускат познатите им пасбища. Много от тях бяха израснали на свобода. Голяма част от тях въобще не бяха дамгосвани. Близнаците правеха всичко, което беше по силите им, за да държат конекрадците настрана, гледаха да не дойдат бандитите на Кортина и се опитваха да превъзмогнат прекомерната умора. Всяко пето или шесто животно беше недамгосан бик.

Едрият рогат добитък не искаше да излиза доброволно от храсталаците. Някои спяха през знойните дни и пасяха нощем. Разяряваха се, ако някой прекъснеше съня им. Джордж се радваше, че бе успял да намери няколко мексикански каубои, които да ги изкарват от храстите. Мексиканците умееха да общуват с добитъка и знаеха как да се измъкнат от гъсталаците живи.

Освен това се надяваше, че присъствието на мексиканците в ранчото ще съдейства за изграждането на известна лоялност. Не можеше да им плаща надници, но говеждото месо и кожите, които им даваше, щяха да им помогнат да издържат семействата си. Надяваше се, че по този начин ще намалее вероятността да откраднат от него или да позволят на приятелите си да го направят.