Лей Грийнууд - Роуз

— Все още е опасно — рече Роуз, когато той протегна ръка към нея.

— Знам. Само исках да те докосна. Нямаш нищо против, нали?

— Не — отговори тя.

Джордж се отпусна. Въпреки че положи изключителни усилия, той бе мислил за нея през целия ден. Само искаше да докосне с пръсти кожата й, да почувства мекотата на гърдите й, да вкуси от сладостта на устните й. Нищо друго нямаше да прави.

— Съжалявам, че нямам възможност да прекарвам повече време с теб — каза той и плъзна ръка по корема й.

Тънката й нощница беше мека и топла.

— Разбирам — рече Роуз, но гласът й прозвуча тихо и несигурно.

— Не бива така да се отнасям към жена си.

— Не съм се оплаквала.

Тя не се дръпна, когато сложи ръка върху гърдите й. Но неговото тяло се напрегна от желание. Докосна зърното на гърдата й. Това още повече го възпламени.

— Не се чувстваш тягостно, нали? — попита тя. — Казах ти, че никога не бих те обвързала напълно.

— Не става дума за това.

Не искаше да говори. Искаше да се вглъби в усещанията, които идваха през пръстите му. Не желаеше да мисли за нищо друго, освен за единственото, което си бе забранил.

— Какво има тогава?

— Чувствам се виновен — успя да изрече Джордж. — Много по-виновен от всякога.

— Недей.

Но не можеше да не се чувства виновен, че се бе оженил за нея, след като много добре знаеше, че не може да я дари с деца и дом, какъвто тя желаеше. Чувстваше се виновен, че тя го обича, а той не може да отвърне на чувствата й. Чувстваше се виновен, задето желанието му да я люби бе толкова силно, че всеки мускул в тялото му беше обтегнат. Чувстваше се виновен, защото постъпките му не съответстваха на емоциите му.

Ръката му се плъзна под нощницата й. Кожата й беше топла и гладка. Затаи дъх, когато стигна до гърдата й. От него се изтръгна продължителна и сърцераздирателна въздишка, докато с върха на пръста си галеше втвърдяващото се зърно.

Усети как то започва да се напряга, а неговото напрежение беше още по-силно. Но не можеше да спре. Облегна се на лакът. Наведе глава и устните му докоснаха топлото й тяло. Усещаше как гръдният й кош се надига и спада под ръката му. Тя дишаше леко и учестено.

Той също.

Той разголи едната й гърда и докато продължаваше да гали другата, захапа с пламнали устни зърното й. Докосваше леко с устни кожата й и масажираше гърдите й. Тя отново ухаеше на теменужки. Съвсем леко. Това му хареса. Езикът му започна да описва кръгове около зърното й. Усещането беше прекрасно. Близна зърното й. Рязкото поемане на въздух, внезапното обтягане и неволно извитото в дъга тяло само възпламениха още повече желанието му. Отвори уста и нежно захапа зърното й.

Леките й стенания го възбуждаха още повече.

Засмука зърното й, първо нежно, а после по-силно — също като желанието му, което все повече го завладяваше. Стисна другата й гърда, притегли я към себе си и зарови лице между двете.

Роуз обви с ръце врата му и го придърпа към себе си. Джордж премина границата.

Остави гърдата й и я целуна пламенно по устните — целувка, разпалена от цяла седмица копнеж, през която бе мечтал за нея непрекъснато, поредица от нощи, през които се бе измъчвал от мисли за тялото и; седмица, която обтегна нервите му дотолкова, че беше готов да се пръсне.

Целувката му беше дълга, силна и отчаяна. Желанието му бе възпламенило възприятията му и той смътно усещаше, че и тя го целува със същото отчаяние. Той покри врата, раменете и гърдите й с горещи целувки, а ръката му се плъзна надолу по тялото й и погали бедрото й. Не разбра дали стенанието се изтръгна от него или от Роуз. Едва ли имаше значение. И двамата бяха обзети от завладялото ги желание един към друг. Нито един от тях не искаше да обуздае силите, които ги притегляха в едно сливане, за което бяха мислили непрекъснато в продължение на повече от седмица. Ръката на Джордж се плъзна под нощницата й, покрай коляното й и спря на вътрешната страна на бедрото й. С едва доловима въздишка Роуз отпусна тялото си в очакване на навлизането му в нея. Но макар и тялото му да пулсираше болезнени от дългите нощи на въздържание, Джордж почувства колебание и пламенността му се охлади от вледеняваща вълна на страх.

Пред очите му се появи седемгодишното момче, свито пред баща си, и ръка, разярено нанасяща удар след удар, докато детето не можеше да се изправи на краката си. Чу виковете си на болка и страх, видя ужаса в очите на баща си, осъзнал какво е сторил със собственото си дете. Видя майка си — безсилна жена, на която липсваха смелостта и силата да защити децата си — да го взима на ръце, а тъжните й сълзи да се стичат по лицето й. Видя баща си пиян и опасен дни наред след това. Видя цялото семейство, обзето от страх.