Лей Грийнууд - Роуз

— Добре ли си? — попита той, като зарови лице в рамото й, а Зак се мушна между двамата. — Къде е Тейлър?

— Ето ме, тук съм — каза Тейлър, като излезе от спалнята със силно светеща лампа.

Светлината осветяваше лицата на останалите мъже, събрали се около Джордж.

— Нападнаха ли лагера? — попита Роуз, без да пуска Зак.

— Първо нападнаха нас.

— Някой ранен ли е?

— Убиха Алекс — отговори Монти, като мина покрай Роуз и Джордж, които още стояха прегърнати. — Какви поразии направиха тук?

Роуз пусна Джордж.

— Убиха бика. Зак се опита да го скрие, но те се появиха много бързо.

Монти изпсува по най-вулгарен начин и се втурна навън. Хен и неколцина от мъжете го последваха.

— Влез вътре — рече Роуз. — Ще направя кафе и ще затопля задушеното. Целият си вир-вода.

— Какво стана? — попита Джордж.

Докато правеше кафето, режеше хляба и затопляше еленското месо, тя разказа на Джордж за нападението.

— Ако Зак не бе застрелял онзи тип, нямаше да съм тук сега.

Настроението на Зак видимо се повиши, когато брат му се върна. Очите му отново заблестяха и енергията му се възвърна. Нямаше търпение да разкаже на Джордж за участието си в престрелката.

— Той беше истински зъл тип — започна Зак, изпълнен със задоволство, че всички възрастни мъже в стаята попиваха всяка негова дума. — Бях сигурен, че ще застреля Роуз точно там, в калта.

Състоянието на роклята на Роуз беше достатъчно красноречиво доказателство за думите му.

— И тогава грабнах пушката и го застрелях.

— Но ти не знаеш да стреляш — възрази Джордж.

— Научих се сам — гордо заяви Зак. — Само насочих оръдието и го повалих.

— Пушката — поправи го Тейлър, възмутен от опита на малкия си брат да се изфука. — Освен това само си го ранил, защото препусна бързо с коня си.

— Да, но не можа да застреля Роуз — не се оставяше Зак.

— А това е най-важното — потвърди Джордж.

Започнаха да разговарят за други неща. Скоро влезе Монти. Връхлетя като хала, с цялата пусната на свобода енергия на гигантски извор.

— Застреляли са дойната крава, мръсните му копелета — рече той и взе кафето, което Роуз му подаде. — Но бикът е жив. Мързеливото животно се беше свило като охлюв в един храст, за да запази скъпоценната си кожа от дъжда.

— Щяха да хванат Роуз, ако не ги бях прогонил — обади се Тейлър, твърдо решен да получи своя дял от похвалите за тазвечерните събития.

— Излязъл си от къщата? — попита Джордж, толкова смаян и ядосан, че настроението на момчето помръкна за миг.

— Аз го накарах — намеси се Роуз в подкрепа на Тейлър. — Полудях, като разбрах, че нападат деца. После, след като застреляха бика…

— Не са го застреляли — отбеляза Джордж.

— Тогава помислих, че са го застреляли — настоя Роуз, — и това ме вбеси. Те не можеха да ни видят в тъмното, затова двамата с Тейлър стреляхме няколко пъти по тях навън.

— Оправно момиче — ухили се Монти.

— Луди хора — рече Джордж, като изгледа строго брат си. — Можело е да ви убият.

— Можеха да ме убият и както си лежах в леглото — възрази Роуз. — Освен това, не разбирам защо трябваше да чакам тук и да треперя от страх, докато те разрушаваха ограждението за добитъка и се организираха да ни нападнат отново. Помислих, че можем да ги прогоним, и го направихме.

Джордж още изглеждаше недоволен, но не каза нищо повече.

— Може отново да нападнат — рече Соления. — Трябва да охраняваме къщата.

— Съвсем ще се скапем — отбеляза Монти. — Някой знае ли как ще се справим с това, като същевременно довършим огледа на добитъка?

В продължение на час те предлагаха различни идеи как да постъпят. Докато измислят план и направят график за дежурствата, слънцето се показа.

Дъждът бе спрял. Всичко навън изглеждаше свежо и обновено.

Освен мъжете.

— Къде е Хен? — сети се изведнъж Джордж. — Не съм го виждал от няколко часа.

— Дойде да пазим бика заедно — каза Монти.

— Върна ли се с теб?

— Разбира се.

— Не е влизал тук — рече Соления. — Спомням си, че само ти и Бен влязохте.

— Сигурен ли си? Той беше зад мен на вратата.

— Не съм обърнал внимание, но мисля, че мина от другата страна на къщата — каза Бен.

Монти се втурна навън и се върна след малко.

— Няма го. Не е бил там. Пушките и патроните са още на пода.

Мрачно предчувствие обзе Роуз. Отиде в спалнята. Не беше необходимо да брои кутиите, за да разбере, че няколко липсваха.

— Тръгнал е подир Макклендънови — рече Монти. — Сигурно това е направил. И аз отивам.