Лей Грийнууд - Роуз

— Край заграждението за добитъка са, — прошепна тя на Тейлър.

— Обзалагам се, че тези копелета го събарят — изсъска в отговор той.

Точно това правеха. Завързваха по няколко въжета на всеки прът и един по един ги сваляха на земята. Вероятно щяха да ги изгорят, ако не валеше такъв проливен дъжд.

— Мръсници! — прошепна Тейлър и вдигна пушката.

— Чакай! — спря го Роуз. — Трябва да стреляме заедно. Видят ли ни, няма да можем да стреляме повече от един-два пъти.

— Да убием онези, които дърпат прътовете.

— Не, по-добре се цели в стареца и онзи до него. Ако ги улучим, останалите, може би ще избягат.

— Добре.

— Три бързи изстрела и после хуквай към къщата, колкото ти държат краката.

— Ясно.

Роуз изчака, докато онези застанаха неподвижно.

— Сега? — прошепна тя и започна да стреля, колкото може по-бързо.

Видя как старецът се свива преди да насочи пушката към другия до него. Стреля два пъти, улови Тейлър за ръката и викна:

— Тръгвай!

Не се помъчи да се крие или да не вдига шум. Нападателите сигурно бяха разбрали откъде идват изстрелите. Те знаеха, че ще се опитат да се върнат в къщата. Щяха да стигнат до нея преди Роуз и Тейлър, защото бяха с коне.

Тя тичаше с всички сили, но не можеше да догони дългокракия Тейлър. Той стигна до къщата, преди тя да е изминала и половината разстояние. В този миг чу тропот на копита. Някой я преследваше с безумна скорост. Не, двама бяха. Страхът й даде допълнителна сила да бяга. Може би щеше да успее.

Точно тогава се спъна и падна върху една изпусната на земята пушка.

Без да обръща внимание на калта по себе си, Роуз скочи на крака. Мъжете бяха почти до нея. Зави настрани и единият от ездачите не я улучи, но пък тя попадна точно на пътя на втория. Той насочи пушката си право към нея.

Експлозията беше ужасяваща, но Роуз не усети никаква болка. Не се свлече на земята, а продължи да тича. Успя да стигне до външната врата, втурна се вътре, тръшна вратата зад себе си и я залости.

Зак стоеше на прозореца с пушка в ръка, целият бял като платно.

— Той щеше да те убие — промълви детето.

— Стреля преди мен — обясни Тейлър, докато провираше пушката през прозореца и стреляше в нощната тъма. — И го улучи.

— Онзи щеше да те убие — повтори Зак. Роуз разбра, че детето е изпаднало в шок. Беше застреляло човек, който се канеше да я убие, и сега осъзна какво е сторило. Беше твърде малък, за да преживее такъв ужас.

Роуз изтича до него и го грабна на ръце.

— Няма нищо — успокои го тя. — Ти си едно изключително смело малко момче.

Зак не помръдваше. Беше като дървена кукла в ръцете й. Роуз погледна през прозореца и видя, че двамата й нападатели бяха изчезнали.

— Ти ми спаси живота — каза тя на Зак, като полека измъкна пушката от ръцете му. Брат ти много ще се гордее с теб.

— Кога ще се върне Джордж? — попита той.

— Скоро — увери го Роуз. — Сигурна съм, че вече е наблизо.

— Махат се — извика Тейлър. — Конете тръгват.

Той хукна към вратата.

— Стой тук — заповяда му тя. — Може да е някаква хитрост. Може да са прогонили конете, за да ни накарат да излезем навън и да ни убият.

Тейлър я погледна замислено.

— Би изтрепала доста индианци — отбеляза той. — Това изобщо не ми мина през ума.

Роуз беше толкова изумена, че не знаеше какво да каже.

Усети как тялото на Зак малко се отпусна. После обви с ръце врата й. Роуз имаше чувството, че ще се задуши, но не го пусна. Той започна да трепери и тя го притисна към себе си, като се надяваше, че топлината и близостта й ще го успокоят.

И тя бе убила човек за пръв път през живота си тази вечер, но единственото, което изпитваше, беше облекчение, че опасността е преминала и гняв, че онези типове искаха да ги убият. Беше сигурна, че ако се върнат, няма да изпитва никакви угризения отново да убива.

— Джордж идва — извика Тейлър.

— Не излизай навън. Може да не е той.

— Идват в галоп. Само Джордж и близнаците могат да яздят така в дъжда и бурята.

Дъждът вече валеше като из ведро. Невъзможно беше да се види нещо.

— Запали лампата и я сложи на прозореца — каза Роуз. — И се наведи за всеки случай.

Не можеше да се откъсне от прегръдката на Зак и затова го повдигна и отиде до вратата. Открехна я полека. Нищо не се случи и тя я отвори по-широко и излезе навън.

В коридора духаше силен влажен вятър, но тя продължи да върви. Искаше да види Джордж и да разбере дали всичко с него е наред.

Той се появи изневиделица от мрака. Слезе от коня и прегърна и двамата, преди дори Роуз да успее да каже нещо.