Лей Грийнууд - Роуз

— А аз обещавам да чакам, колкото и време да ти отнеме.

Роуз имаше чувството, че за пръв път си разменяха клетви и че този път истински свързваха живота си. Ако тази вечер я любеше, бракът им щеше да започне наистина. Тя протегна ръка и хвана неговата.

— Ще останеш ли с мен?

— Сигурна ли си, че го искаш? Не мога да не те докосвам. Опитвах се, но вече не мога.

— Тогава недей.

Джордж усети как цялото му тяло се разтрепери от страст. Само при допира на пръстите й по цялото му тяло се разля гореща вълна от желание. Съзнаваше, че ако остане при Роуз сега, нищо вече няма да го раздели от нея.

Не му се тръгваше. Тази вечер беше решил, че иска тя да остане с него до края на живота му. И щеше да направи всичко, каквото трябваше, за да я задържи.

Джордж усети, че напрежението изчезва от тялото му. Не напрежението, предизвикано от поканата на Роуз. Не напрежението от очакването, което караше мускулите му да треперят. А напрежението, което не позволяваше на сетивата му да се съсредоточат изцяло върху осъществяването на копнежа, който го раздираше от седмици.

Джордж легна до Роуз. За пръв път изпита усещането, че мястото му е именно тук. Не чувстваше страх от собствения си провал или разяждаща вина за намеренията си. Чувстваше се щастлив. Свободен.

Доволен.

Почти без да се замисля, той протегна ръка и прокара пръсти по кожата й. Това беше не само изява на страст, а и на ангажираност. То хвърли мост между тях. То говореше, че той я иска, желае. То говореше също така, че ще продължава да я иска до края на живота си.

Наведе глава, докато докосна с устни гърдите й и започна нежно да целува гладката й като кадифе кожа. Устните му говореха, че я иска, че я желае. Те казваха също така, че ще я пази като зеницата на очите си. Че ще държи на нея, докато е жив.

Лекият аромат на теменужки достигна до ноздрите му. Обикновено му харесваше, но тази вечер искаше да вдъхне аромата на самата Роуз, а не на сапуна.

И все пак този аромат й подхождаше. Силен, но не тежък и натрапчив. Също като Роуз.

Докосна с устни кожата й. Тя беше леко влажна. От топлината на нощта. От несигурност. От желание.

И той беше влажен. Разгарящият се в него огън скоро щеше да го накара целият да се изпоти. Тялото му вече беше започнало да се подува от неотложната необходимост. Джордж се намести по-удобно, за да може да се облегне на лакът, така че устните му да обходят все по-примамващата го Роуз. Но докато я целуваше по рамото и ключицата, тялото му се изопна от желание. Сложи дясната си ръка на гърдата на Роуз и започна да я милва през тънката памучна материя на нощницата й. Той отговори на първичния си инстинкт да завладява и да притежава, и да я пожелае за себе си. Прегърна я страстно, обгради я с желание, обви я с потребността си и я покри с жаркия си плащ.

Роуз тихо стенеше. Обърна се към него и долепи тяло до неговото. Усещането от допира на цялото й тяло обтегна самообладанието на Джордж до краен предел. Той събра цялото си въздържание, за да не се нахвърли върху нея, и се надигна да я целуне по затворените клепачи. Целуна я леко по носа и по-настоятелно по разтворените устни.

Роуз изстена и се изви към него. Устните й отговориха на неговите и Джордж я целуна още по-силно. Уви ръце около врата му и притисна тяло към неговото. Твърдите й пълни гърди се притиснаха към тялото му, а коравите им зърна изгаряха кожата му. Уханието й изпълни ноздрите му; потните им тела се сляха в прегръдка. Устните й го приканваха за още целувки. Джордж изстена. Този път дълбоко. Това беше стон на мъж, пленен в мрежата на желанието. Плъзна език в устата й, а ръцете му оголиха гърдите й от нощницата. Със страстен стон захапа жадно едното й зърно и започна да гали с ръка другото. Отговорът на Роуз беше моментален и драматичен. Тя хвана с ръце главата му и силно я притисна към тялото си.

Джордж се улови за леглото, за да не я погълне наведнъж и се съсредоточи повече върху гърдите й, отколкото върху собственото си желание. Толкова дълго бе чакал, че възнамеряваше да извърши всичко бавно, да вкуси сладостта на всеки миг, на всяко докосване. Да вкуси от звука на нейното изумено стенание, когато впие устни в зърното й. Да вкуси от възбудата й, когато прокара по него горещия си език.

Когато разбра, че мисли повече за въздържанието си, отколкото за удоволствието да гали тялото на Роуз, Джордж прати въздържанието по дяволите. Друг път ще направи всичко по-бавно. Тази вечер щеше да се взриви, ако трябваше да изчака още минута.