Лей Грийнууд - Роуз

Джеф се намръщи като буреносен облак.

— Занеси я на „Макграт и Хейдън“. Потърси Джим Хейдън. Вече говорих с него. Той знае какъв пръстен искам. Ще ти го продаде на изгодна цена.

— По дяволите, няма да го направя. Не мога да продам сабята ти, за да купя пръстен за…

— По-добре си помисли, преди да го кажеш — предупреди го Джордж. — А докато мислиш, опитай се да си припомниш, че говориш за жена ми.

— Но…

— Няма „но“, Джеф. Изглежда мислиш, че като се вбесиш, ще промениш всичко, но не е така. Роуз ще бъде моя жена, независимо какво ще правиш.

— Надявам се, че ще дойдеш на себе си и…

— И какво? Ще я върна в Остин ли? Ще се разведа? Защо? Тя не е направила нищо, освен че се грижи за нас по-добре от собствената ни майка.

— Как можа да го кажеш?

— Това е истината. Татко не се грижеше за никого. Майка ни никога не му противоречеше. Ти може и да не си спомняш, но аз помня много добре.

Погледът му стана непреклонен като този на Джеф. Спомни си колко пъти ги бяха били, а майка им стоеше безпомощно. Спомни си колко й се гневеше заради слабостта й.

— Роуз би ме убила, ако причиня на Зак половината от онова, което татко ми причини, и ти го знаеш много добре.

— Няма да купя пръстен за онази жена. Дори и да го направя, няма да продам сабята ти заради него. Тя е свещена.

— Това е само една сабя, Джеф. Тя само ми напомня за четири ужасни години, които искам да забравя. Ти виждаш какво стана с каузата и идеите, за които се сражавахме. Аз виждам командвани от мен, разкъсани на парчета момчета, някои така обезобразени, че дори не можех да ги позная.

— И все пак мисля, че не бива да я продаваш.

— Не мога да похарча семейни пари. Трябва да купя този пръстен със свои пари. А това е единственият начин, по който мога да си набавя пари.

— Няма да го направя. Не мога.

— Кое? Да купиш пръстен за Роуз или да продадеш сабята?

— И двете.

Джордж погледна намръщеното, нещастно лице на брат си и гневът му понамаля. Можеше той да изгуби ръката си. Може би тогава и той щеше да е вечно сърдит и озлобен.

— Джеф, трябва да забравиш войната. Справедлива или не, тя свърши. Няма връщане назад, нищо няма да се повтори. Ако продължаваш да живееш със спомените си, ще бъдеш нещастен, както и всички около теб.

— Как да забравя? — извика той и размаха остатъка от ръката си пред лицето му.

— Като превъзмогнеш омразата. Може да мразиш янките, но си го изкарваш на нас.

— Ако говориш за Роуз…

— Да, но говоря и за близнаците. И за Зак, и за Тейлър. И за себе си. Никому не е приятно, когато си наоколо. Не си ли забелязал, че всички млъкват, когато дойдеш при нас?

— Не могат да ме понасят, защото съм сакат.

— Ако искаш — вярвай, но всички те обичат. Биха ти го показали, но ти не им позволяваш.

— Това е чиста измислица, по дяволите. Те ще си счупят краката да излязат от стаята. Монти едва не пада от бързане.

— А защо да стои там? Не е чул нищо хубаво от теб, откакто си се върнал.

— Той е двуличник, ограничен, инат, раздразнителен…

— Не повече от теб.

Джеф като че ли щеше да се пръсне от ярост.

— Монти е десет пъти по-лош, отколкото аз съм бил някога.

— Попитай Роуз, ако не ми вярваш.

— Не бих я попитал за нищо.

— А би трябвало. Може да научиш някои неща, които ще те изненадат. И ще ти помогнат.

— Ако мислиш да се осланяш на съветите на Роуз, можеш да си го спестиш.

— Искам да ти дам само един съвет — каза Джордж. — Ще трябва да избереш между семейството и озлоблението си.

— Ти просто искаш да ми наложиш да приема Роуз. Знаеш, че това никога няма да стане.

— Само ти казвам, че си на път да се отчуждиш от единствените хора на този свят, които имат причина да те обичат, независимо че ти се държиш като окаян, изпълнен със злоба негодник. Роуз сега е част от нашето семейство. След няколко години Монти и Хен също ще се оженят. Не можеш да отхвърлиш съпругите им, без да отхвърлиш и тях самите.

— Те няма да се оженят за янки.

— Може би не, но изборът е техен. Ти трябва да си готов да ги приемеш, независимо за кого ще се оженят.

— Не мога да го направя.

— Тогава си помисли за тези неща по пътя към Корпъс Кристи. Помисли си, докато разговаряш с мистър Кинг. Помисли си, докато продаваш сабята ми и купуваш пръстен за Роуз. Реши кое е по-важно за теб — семейството или озлоблението ти. Можеш дори да останеш в Остин няколко дни повече, за да бъдеш напълно сигурен. Ако решиш в полза на семейството, ще имаш щастието отново да спиш в къщата. Ако ли не, по-добре изпрати пръстена.