Лей Грийнууд - Фърн

Но той я придърпа на пейката до себе си. Фърн си помисли дали да не стане, но осъзна, че той би я накарал да седне отново.

— Забравих, че сте от хората, които не могат да стоят на едно място. Конят ви вероятно много ви липсва.

Странно, но напоследък тя не се беше замисляла за коня си.

— Ако Роуз не възрази, утре ще ви изведа да пояздим.

Близостта му накара сърцето й да затупти по-бързо.

Фърн с удивление усети възбудата на тялото си. Знаеше какво означаваше това и го мразеше, но не можеше да му се противопостави. С всеки ден ставаше все по-зле. Единственият лек за тази болест беше повече да не се среща с Медисън.

Но това не беше по силите й.

— Не мога да излизам на езда. Какво ще стане, ако татко ме види?

— Няма да му позволя да ви принуди отново да работите, ако това ви тревожи — отвърна Джеймз.

Фърн усети как нещо вътре в нея се отпуска. Той все още бе готов да застане между нея и останалия свят. Медисън все още се интересуваше от нея.

Тя не се тревожеше за завръщането си в ранчото и нямаше нищо против работата. Тревожеше се, че на него нямаше толкова силно да му се иска да я вижда, че да идва до фермата.

— Защо се притеснявате какво биха казали хората за вас? — попита Медисън. — Като че ли ви е добре само тогава, когато сте се скрили от погледа на всички. Скрита сте зад идеална маскировка.

— Аз не съм нищо повече от една фермерска дъщеря.

Фърн не можеше да се концентрира добре. Ръката му беше зад гърба й, протегната по цялата дължина на пейката. Телата им бяха само на няколко сантиметра едно от друго и й се струваше, че това бе най-късото разстояние в света.

— Която се опитва да изглежда като фермерски син, да върши работа като такъв и да бъде третиран като такъв.

— Че какво му е толкова хубавото да бъдеш жена? — попита тя. — Мъжете винаги ти нареждат къде да ходиш, какво да правиш и какво да казваш. Те не смятат, че жените са способни да вършат каквото и да било сами, като се изключат готвенето, чистенето и раждането на деца. Според вас аз сигурно не мога даже и да си вдигна дрехите сама.

— Това ли е всичко?

— Не, не е — отвърна Фърн, докато се опитваше да увеличи разстоянието помежду им, като се обърне с лице към него. — Ако не искаш да бъдеш идеалната млада жена, която търпеливо чака да се превърне в идеалната млада съпруга, мъжете просто те превръщат в лека жена или нещо също толкова лошо.

Цялото й тяло потрепери, като че ли изведнъж бе станало много студено. В съзнанието й нахлуха спомени за онази нощ преди осем години, но тя решително ги изблъска в едно от тъмните ъгълчета на мозъка си и ги заключи там.

— Това не е причината — каза Медисън. — Вие се страхувате от хората в този град толкова, колкото и аз. Причината е баща ви.

— Не. — Фърн искаше да защити баща си от несправедливото обвинение, но не можеше да разкаже за онази нощ.

— Роуз ми каза какво е заявил при посещението си. Само да посмее да вдигне ръка срещу вас и ще му счупя и двете ръце — обеща Джеймз.

— Татко не би ме наранил. Той ме обича.

Медисън се премести по-близо до нея.

— Съмнявам се дали баща ви е способен да обича нещо различно от банковата си сметка. Какво би направил той, ако облечете рокля и откажете да се занимавате с всичко, освен с домакинската работа?

— Не мога да си позволя да си стоя вкъщи, без да върша нищо, особено когато в ранчото сме само двамата — заяви Фърн, като не желаеше да признае дори и пред себе си, че бе изпълнена със съмнения.

— Той трябва да наеме няколко работника. Стадото му носи достатъчно приходи и той може да си позволи да плаща на двама мъже като Пайк и Рийд.

Фърн не знаеше дали да се разсърди, че Медисън бе разучавал финансовите дела на баща й, или да бъде доволна от загрижеността му за нея. Реши да бъде доволна. Така нещата изглеждаха различно.

Реакцията й беше чисто женска.

Това означаваше, че той вече не й беше противник, а се бе превърнал в обект на безкрайно любопитство. Фърн искаше да го гледа, да го чува. Искаше да го докосва, но не смееше да го направи. Зачуди се какво ли щеше да изпита, ако положеше ръката си върху онази силна ръка, която я бе подкрепяла по време на дългата езда от къщата на Конър към града.

Фърн се загледа в лицето на Медисън и й се стори, че го вижда за първи път. Зачуди се как тези черни като нощта очи можеха да бъдат толкова жизнени. Запита се как ли би изглеждал той, ако не беше облечен в тези дрехи, ако косата му падаше в очите му, дори и ако не се беше обръснал.