Лей Грийнууд - Фърн

— Роуз каза ли ти и нещо друго?

— Да. Каза, че сигурно си искал отново да станеш част от семейството, защото в противен случай никога не би напуснал Бостън след всичките тези осем години.

— Ти вярваш ли на всичко, което тя ти казва?

— Досега не е грешила.

Медисън знаеше, че не можеше да прекара няколко седмици близо до Джордж и Хен и след това да се върне в Бостън, като че ли нищо не се беше случило. Не можеше да знае, че Джордж бе нарекъл първородния си син на името на бащата, когото те всички мразеха, и да не го попита защо го е направил.

Не можеше да се качи на влака и да забрави, че е срещнал Фърн.

— Предполагам, че и този път е права. Прекарах много години в опити да забравя собствения си живот — каза той. — Най-вече исках да забравя провалите, загубите, гнева и горчивината, желанието си да убия татко или себе си, но нямах куража за това. Но в мига, в който чух за Хен, знаех, че трябва да дойда тук.

— Опитвал ли си се някога да разбереш какво е станало с нас след войната?

Джордж имаше дарбата да настъпва хората по мазолите. Имаше някои неща, които Медисън не искаше да признае дори и пред себе си. Също като Фърн. Тя бе издигнала стени около себе си, за да се предпази от неща, които не искаше да вижда, за да подкрепят тесния свят, който си бе създала, за да не й позволяват да види неща, които не искаше да знае.

Неговите стени може и да не бяха толкова здрави, но те все пак си бяха стени.

— Бащата на Фреди има приятели във Вашингтон. За военните не беше трудно да ви издирят.

— В такъв случай ти си отговорен за генерал Шеридън.

— Не, но когато твоята молба за помилване беше получена…

— Откъде знаеш за това?

— От бащата на Фреди.

— Това означава, че не Грант е изпратил заповедите за помилване.

— Напротив, точно той го направи, но в друг случай нямаше да ги получите толкова бързо.

— А Шеридън?

— Той преследваше бандити. Не му беше трудно да се отбие в ранчото.

Медисън си спомни с каква тревога бе очаквал новините. Семейството на Фреди се бе оказало по-любезно и по-щедро от неговото собствено, но през онези мрачни години никой не бе в състояние да замени истинското семейство. Знанието, че братята му бяха живи, улесняваше всичко.

— А Хен?

— „Канзас Пасифик“ е един от нашите клиенти. Те не харесват нищо, което би могло да прекъсне потока на крави от Тексас. Влаковете им заминават на запад, натоварени със стоки, но обикновено се връщат празни. Вашите добичета представляват тяхната печалба. Една война между тексаските търговци на добитък и гражданите на Абилийн, която много лесно би могла да бъде породена от обесването на член на едно от най-известните тексаски семейства…

— Боже мили, кой ни нарича така?

— … ще се отрази зле на железницата. Те ни уведомиха незабавно.

— Значи си узнал, че Хен е арестуван също толкова бързо, колкото и аз.

Медисън кимна.

— Ще продължиш ли да научаваш новини за нас от отчетите на фирмата, когато се върнеш в Бостън?

— Надявам се да не ми се наложи.

— Няма, ако наистина се интересуваш какво става с нас.

— Интересувам се.

Беше му много трудно да изрече тези две думи. Медисън се почувства, като че ли си беше признал някаква слабост. Все едно казваше, че е направил грешка, като ги е напуснал преди осем години.

— Бих избягал отново — заяви Джеймз. — Тогава не можех да направя нищо друго.

— Не мисля, че някога ще те разбера, но ще се опитам.

— Близнаците няма да ме разберат.

— Ние всички се учим да приемаме неща, които не разбираме. Джеф се опитва да приеме, че ръката му е ампутирана. Аз се опитвам да приема баща ни.

— Татко е проблем за всички ни.

— Но не е чак толкова зле, ако сме заедно.

Медисън се надяваше, че това беше вярно. Той никога не бе признал, че има нужда от любовта и одобрението на баща си. В това просто нямаше смисъл. По-лесно му беше да си признае, че се нуждаеше от одобрението на Джордж.

— Защо си нарекъл сина си на него? Едва не припаднах, когато разбрах.

— Някой ден ще ти разкажа.

— Защо не сега?

— Още не си готов.

Това ядоса Медисън.

— Какво искаш да кажеш? Да не би да има нещо, което само живеещите в Тексас могат да разберат?

— Не. Става въпрос за нещо, което никой мъж не може да разбере, ако не е сложил оръжие, не е прекратил всякакви кавги и не е насочил вниманието си към нещата, които е мислил, че никога няма да притежава. Ти още не си постигнал това. У теб се е насъбрал твърде много гняв и ти се съпротивляваш твърде силно, за да можеш да разбереш.