Лей Грийнууд - Фърн

— Това вече е нещо друго.

— Така си и мислех.

— Нищо подобно не би се случило, ако Медисън не беше дошъл тук.

— Сега може би не, но рано или късно все щеше да се случи.

— Сигурна ли си?

— Никой не може да те накара да чувстваш това, което не искаш да чувстваш, да бъдеш това, което не си, или да искаш онова, което не ти харесва. Всички ние имаме причини да се крием от самите себе си, но рано или късно се случва нещо, което разрушава стените, които сме издигнали около нас, и тогава откриваме истинското си аз.

— Аз не съм открила нищо. Зад тази стена няма нищо и никога не е имало.

Медисън си наля чаша кафе и остави кафеника над малкия лагерен огън.

— Трябва да призная, че се забавлявах през последните няколко дни — каза той на Джордж. — Но след сто мили езда бих предпочел една гореща баня и хубава вечеря, вместо да се храня с топъл боб и да спя върху седлото си.

Около Абилийн се бяха настанили твърде много фермери и градът нямаше да може да просъществува като център на търговията с добитък. Поради тази причина Джордж бе тръгнал да разучи новия път за прекарване на добитъка, който град Елуърт бе прокарал, за да привлече тексасците с техните стада. Медисън бе тръгнал заедно с брат си и прекарваше времето си в опити да уточни откъде е минал Хен в нощта на убийството на Трой. Той търсеше хора, които може би бяха забелязали Хен, бяха говорили с него или бяха разпознали коня му. Джеймз нямаше новини от приятеля на Том Уайт и отчаяно търсеше свидетел.

— Май не ти се иска да се върнеш в Тексас? — попита Джордж.

— Нито за миг. Какво ще правя там?

— Би могъл отново да станеш част от семейството.

Медисън предположи, че би трябвало да очаква брат му да повдигне този въпрос някой ден. За Джордж семейството стоеше на първо място. Не че според Джеймз в това имаше нещо лошо, но брат му, изглежда, смяташе, че нищо друго няма значение.

— За мен няма място в това семейство. Това е една от причините, които ме накараха да напусна Тексас. Знам, че според теб трябва да забравим за различията между нас и да си заживеем щастливо отсега нататък, но това няма да стане. Хен и Монти никога няма да ме разберат, нито пък аз тях. Между нас не съществува обич и никога не е съществувала. — Мразех начина, по който те се нахвърляха срещу живота и всичко в него, а най-вече срещу мен — продължи Медисън. — Те не вярваха на нищо, написано в книгите. Няма смисъл да се опитваме да създаваме нещо там, където не съществува нищо.

— Ти напусна уютното си гнезденце, за да се погрижиш Хен да не бъде обесен — отвърна Джордж. — Това трябва да означава, че имаш някакви чувства към семейството си.

— Може и да не съм най-любящият брат, но не съм съвсем безчувствен.

— Сигурно си знаел, че бих наел най-добрия адвокат, който може да се намери. Щях да го измъкна от затвора, ако се наложеше.

— Трябваше сам да се погрижа за този случай.

— Не те ли тревожеше как щяхме да реагираме ние?

— Не мислех, че Хен ще ме разбере, но смятах, че ти би разбрал.

— Аз никога нямаше да си тръгна.

— Не съди за другите по себе си.

— И Роуз ми каза същото, но не е никак лесно.

Медисън реши, че семейството дължеше на Роуз повече, отколкото той си мислеше. Джеймз не бе смятал, че е възможно някой да успее да промени член на семейство Рандолф, но тя очевидно го бе направила. Той се зачуди дали само Роуз притежаваше тази способност, или и всяка друга жена, която обичаше съпруга си толкова много, можеше да постигне същото.

Той се наруга, когато образът на Фърн изплува в съзнанието му. Тя бе последният човек, от когото семейството се нуждаеше. Някоя като Саманта би била естественият избор. Или Сара Кебът. Или Феб Уоткинс. Или цяла дузина жени, които той познаваше — очарователни, грациозни, красиви, желаещи да се омъжат и да живеят със съпруга си и децата си.

Защо тогава постоянно си мислеше за Фърн?

Вероятно от своенравност. През целия си живот той бе избирал по-трудните пътища. Бе настоял да бъде изпратен на пансион, когато всички останали момчета учеха у дома си. Беше напуснал ранчото, за да се опита да започне нов живот на север в разгара на една горчива, кървава война. Беше решил да си извоюва място в ограничения кръг на висшето общество в Бостън. Беше започнал да се конкурира с финансовите барони, които революционизираха американската индустрия. Беше съвсем естествено да се интересува от най-недостъпната жена, която бе срещал през живота си.

Да, той се интересуваше от нея. Единствено Бог знаеше защо. Медисън не разбираше това, също както не разбираше защо му бяха толкова приятни тези няколко дни, през които не слизаше от седлото от сутрин до вечер, яздеше по прашни пътища и опознаваше един тип хора, които постепенно започваше да уважава.