Лей Грийнууд - Дейзи

В дните, когато баща й беше при мините си, тя понякога прекарваше часове в мечти за това, какво щеше да направи, когато имаше собствен дом. Колкото по-тираничен и неблагодарен ставаше той, толкова по-голяма беше нуждата й да го избягва, да се научи да цени себе си.

Но тъй като беше бедна, тя никога не бе очаквала да стане господар на живота си. Виждаше омъжването като частично бягство, но това бе единственото нещо, което й оставаше. Сега смъртта на баща й я беше освободила от властта му, но я беше оставила без средства. Вероятно имаше начини да се издържа сама, но сега, когато вече имаше пълна свобода, се чувстваше несигурна. Не знаеше почти нищо от онова, което й трябваше, за да оцелее. Да се омъжи за мил и разбран човек, й изглеждаше по-безопасно.

Тайлър, изглежда, смяташе, че тя може да се научи. Чудеше се дали е прав.

Той й беше казал да погледне на себе си по съвсем различен начин. Не знаеше дали ще има достатъчно смелост. Никога не й беше харесвало, че някой друг управлява живота й, но се ужасяваше мисълта, че ще остане съвсем сама.

Обхвана я трескаво вълнение.

Тайлър вярваше, че може да се справи. Ами ако наистина успееше?

Но Тайлър беше мечтател. Горчивият опит я беше научил, че някои хора градяха мечтите си от неосъществими неща. Страхуваше се, че Тайлър е един от тях. И ако е така, то тогава вярата му в нея е също толкова безсмислена, колкото и увереността на баща й, че някой ден ще намери злато.

— Ще си помисля за това. — Тя знаеше, че ще мисли за много малко други неща в следващите дни.

Тайлър и Зак приготвяха дърва за огъня. Зак режеше трупите с трион на парчета с дължина един фут, а Тайлър ги цепеше с брадвата така, че да могат да: се поберат в печката.

— Мислиш ли, че тя преследва богатство? — попита Зак.

Същият въпрос бе измъчвал Тайлър цяла сутрин. Той се надяваше, че Дейзи е като повечето жени, които просто искат красота и романтика в живота си. Но не можеше да пренебрегне възможността тя да мисли само за пари, дрехи, фантастични пътувания и голяма къща. Това ни най-малко не съответстваше на представата за нея.

— Не бих приел буквално всичко, което тя казва.

— Защо ще го казва, ако не го мисли?

— Може би, защото се страхува да не бъде отново бедна.

Той си спомняше техните първи години в Тексас достатъчно добре, за да знае какво значи да се тревожиш за следващото ядене. Но семейството му не се беше предало. Не бяха отстъпили. Бяха се държали един за друг и се бяха борили.

Но те бяха седмина.

— Може би защото е сама — каза Тайлър, като разцепи един дъбов дънер на две само с един удар на брадвата. — Ако реши да се върне в ранчото си, ще й трябва помощ.

— Ти можеш да й помогнеш.

— Нямам време.

— Няма да има нужда да стоиш при нея. Просто ще я наглеждаш от време на време.

Но нямаше да го направи. Не си вярваше достатъчно, че да може да си позволи да остане сам с Дейзи. Не мислеше, че ще си загуби ума, но не можеше да бъде сигурен. През последните няколко дни не беше се държал нормално. Не можеше да се каже какво би направил, ако прекараха няколко седмици заедно.

Ужасяваше се от мисълта, че ще бъде уловен в капана на брак с жена, която го иска само заради парите му. Възнамеряваше да живее от това, което сам успее да постигне. А засега това беше нищо. Нямаше нищо против да живее бедно заради принципите и гордостта си, но не можеше да помоли и една жена да го направи. Ако създадеше семейство, щеше да бъде принуден да приеме наследството, което не искаше.

Вече беше решил, че ако не намери злато до крайния срок, ще изчезне. Не можеше да живее от подаянията на семейството си. За това не можеше да направи компромис. Вече обмисляше местата, където би могъл да отиде. На първо място в списъка му беше Австралия.

Но той не искаше да изчезне. Може и да не се разбираше добре със семейството си, но ги харесваше. Тайлър хвърли настрани няколко нацепени парчета дърва и сложи нов дънер пред себе си.

— Ще има нужда от някой, който да стои в ранчото през цялото време — каза той, после разцепи дънера на две. — Но докато не разберем кой се опитва да я убие, всичко друго няма значение. Тя ще трябва да стои в Албакерк. — Той методично се зае да разцепва половината дънер на четири ръбати парчета.

— Ако нямаш намерение да се грижиш за нея, по-добре престани да я насърчаваш да се опитва да се справи сама.

— Не я насърчавам — каза Тайлър, като хвърли настрани нацепените дърва и нагласи втората половина от дънера. — Просто не мисля, че трябва да се омъжва за някой само за да има съпруг.