Лей Грийнууд - Дейзи

— Хайде, размърдай се — каза Тайлър с остри нотки в гласа.

— Знаеше, че той ще те последва, нали? Дори и ако това значи да загине в снежната буря. — Зак грабна юздите на двете животни от Тайлър и гордо се отдалечи. — Не само си дяволски проклета егоистка, но си и глупава.

Порицанието на Зак принуди Дейзи да се размисли за постъпката си. Може би наистина бе очаквала, че Тайлър ще я последва, но не й беше хрумвало, че може нещо да му се случи. Той изглеждаше твърде силен да го сполети беда. Мразеше да я наричат глупава, но допусна, че този път наистина е била такава.

— Не обръщай внимание на Зак — каза Тайлър, тръгвайки към хижата. — Той просто се притесняваше, че ще трябва сам да си сготви вечерята.

Дейзи не се усмихна. Тя изпревари Тайлър и влезе вътре. Болезнено съзнаваше, че ще трябва да намери начин да се извини. Искаше й се да избяга в ъгъла си, да се скрие зад завесата, докато се почувства в състояние отново да го погледне, но знаеше, че трябва веднага да го направи, защото после никога няма да се осмели.

Погледна го с бялото на очите си. Той прибираше пушката и събличаше дрехите си.

— Намери ли елен?

— Не.

— Защо не?

— Твърде е студено, предполагам.

Той нямаше да й помогне. Е, добре, тя можеше и сама:

— Не исках да тръгваш след мен. Не исках да те поставям в опасно положение.

— Зная.

— Мислех, че мога да се справя. Исках да си ида вкъщи.

— Зная.

— Не продължавай да го повтаряш с такъв спокоен, търпелив глас. Изкрещи ми или направи нещо подобно.

— Вече го направих. — Тайлър я погледна скришом. — Няма нужда да се чувстваш виновна.

— О, не, има.

— Добре, щом така предпочиташ.

Дейзи тропна с крак:

— Не искам. Искам да те ударя, защото ме правиш на луда. Опитвам се да се извиня, а ти го правиш невъзможно.

— Не искам да се извиняваш — каза той.

— Тогава можеш да продължиш да ми се ядосваш.

— Искаш ли да го направя?

— Би трябвало. Зак ми се ядосва.

— Той просто се страхува, че…

— Зная, че ще трябва сам да си сготви вечерята.

— Страхувах се, че ще трябва да спасява и двама ни.

Дейзи се спря.

— Щеше ли да го направи?

— Разбира се.

— Защо? Вие двамата си казвате ужасни неща. Ти буквално го зарови в снега вчера.

— Той ми е брат.

Дейзи помисли върху това:

— Значи аз съм застрашила два живота освен моя.

Тя седна на масата и не проговори до пристигането на Зак.

— Искам да се извиня и на двама ви — изрече тя, преди Зак да може да отвори уста. — Беше глупаво от моя страна да се опитвам да избягам. Нямаше да го направя, ако знаех, че така излагам на риск и двама ви.

Втренченият поглед на Зак се премести върху Тайлър, после отново върху Дейзи:

— Защо избяга?

— Бях ядосана.

— Тръгна в бурята само защото беше ядосана? — с недоверие попита Зак.

— Тайлър отказа да ми помогне да открия убийците на баща си.

— Казах ти, че не мога да го направя така успешно както шерифът.

— Не е заради това. Просто го направи да звучи толкова маловажно, сякаш е без значение.

— Има и друга причина, нали? — попита Тайлър.

Дейзи изглеждаше изненадана от въпроса, но не отговори.

— За какво друго е ядосана? — попита Зак.

— Какво е? — рече Тайлър. — Няма защо да се страхуваш да ни кажеш.

— Не ми е удобно тук — призна си Дейзи след известно колебание. — Вие не ме искате.

— Това ли е всичко? — възмутено попита Зак.

— Причинявам ви много неудобства — прекъсна го Дейзи. — Заех едно легло, половината стая. Ако не бях тук, нямаше да се налага да ходите пак на лов.

— Не съм искал да те карам да се чувстваш така — каза Тайлър. — Просто не зная как да накарам хората да се чувстват добре дошли.

— Ти се опита — каза Дейзи. — но моето място не е тук.

— В началото беше малко странно — съгласи се Тайлър. — Зак и аз нямаме сестри, така че не знаем как да се държим с жени, но се радваме на компанията ти.

Зак погледна брат си така, сякаш той току-що е загубил разсъдъка си:

— Ще се поболея, ако послушам още малко подобни глупости. Когато ти дойде акълът отново, обади ми се.

— Зак не ме харесва — каза Дейзи, след като той тръшна вратата след себе си.

— Зак не може да престане да мисли за себе си дори и за кратко, а какво остава да изпита силни чувства към някой друг.

— Но беше готов да тръгне след теб, ако ти се изгубеше.

— Ние сме странно семейство, но се грижим един за друг.

— Затова ли се грижиш и за мен?

Той си го беше мислил. Мъжете от семейство Рандолф винаги защитаваха жените. Всеки мъж би го правил. Но нейното присъствие го беше накарало да изпита толкова много нови чувства, че вече не можеше да е сигурен защо прави каквото и да е. Чувстваше се объркан.