Лей Грийнууд - Ваялид

Фърн се усмихна щастливо.

— Това са момчетата. Часовете им са свършили и им е време да ме посетят, преди да излязат навън.

Джеф тръгна към вратата.

— Сега, изглежда, е моментът да се махна. Между другото, след като толкова много ви интересува госпожица Гудуин, сигурно ще се зарадвате да разберете, че ще можете да се запознаете с нея. Аз я поканих да прекара два дни в хотела.

— Какво? — удиви се Фърн.

— Не го вярвам! — каза Айрис.

— И къде ще я настаним? — попита Дейзи. — Всички стаи са заети.

— В апартамента на Джордж и Роуз — информира я Джеф.

— Не можеш просто така да каниш някого да отсяда в хотела, без да ни кажеш — възмути се Тейлър.

— Е, току-що ви казах. А, преди да съм забравил, тя ще очаква да й изпратиш колата в четири часа.

— Направо не мога да повярвам — каза Айрис, повече на себе си, отколкото на другите.

— Ти как ще си свършиш работата в хотела? — попита Дейзи.

— Нали винаги се оплакваш от шума.

— Ще си бъда в службата, както обикновено — отговори й Джеф.

— Но кой ще забавлява госпожица Гудуин? — настоя Дейзи.

— Вие. Аз го правих в продължение на четири дни. — Ядосаните им изражения го накараха да се засмее. — Приемете това като вашия принос за образованието на близначките.

Той почти успя да мине през вратата, преди три момчета с гарвановочерни коси да влетят в стаята. Последва ги бавачка, която носеше четвърто момче на около две годишен. Двете най-големи момчета се хвърлиха към Монти.

— Можеш ли да си играеш с нас сега? — попита по-малкото.

— Този път искам да яздя пред теб — каза по-голямото.

— Джеймз, ела тук с Тезуел — нареди Фърн. — И докато идвате, внимавайте да не прегазите Тъкър и Стюарт.

— Не знам защо си оставила Медисън да даде такива смешни имена на момчетата — каза Монти. — В училище ще се спукат да ги подиграват.

— Това са хубави имена от семейството — каза Джеф, за когото беше твърде необичайно да защитава някого от братята си.

— Не са по-лоши от Аурелия и Джулиет — каза Фърн.

Докато останалите продължаваха разговора си, Джеф се измъкна навън. Цели двайсет минути темата бяха единствено синовете на Фърн. Но когато момчетата бяха излезли с Монти и бавачката, Фърн се обърна към Айрис.

— Защо, по дяволите, Джеф ще кани госпожица Гудуин да прекара два дни в хотела?

— Не знам, но когато го каза, направо щях да падна.

— Мислиш ли, че той я харесва? — попита Дейзи.

Айрис се разсмя.

— Ти си отскоро в семейството, но едно от нещата, които ще научиш твърде скоро, е, че Джеф не харесва никого, който е имал каквато и да било връзка със Севера. Горкичкият, той изобщо не ме харесва, но аз съм единствената му снаха, която съвестта му позволява да одобрява.

— Той заслужава да се влюби в нея — намеси се Дейзи. — И не само това, ами му се пада тя да го отхвърли категорично.

— Боже милостиви! — каза Тейлър и се изправи с бързина, неприсъща за него. — Не пожелавайте подобно нещо да се случва в семейството. Ние не сме най-добрите хора на света, но не заслужаваме такова проклятие.

Един прислужник свали стълбичката и отвори вратата на каретата, за да може Ваялид да слезе пред входа на хотел „Уиндзор“. Друг свали багажа й и го внесе вътре. Трети й отвори входната врата. Четвърти я поведе през фоайето.

Ако допреди малко беше удивена, сега тя се почувства направо замаяна. Хотелът надхвърляше и най-смелите й представи, фоайето беше огромно. Подът и колоните бяха от бял мрамор и му придаваха приветлив вид. Мебелите и тапетите в златно и пурпурно бяха зашеметяващи. Една жена, висока поне метър и осемдесет и очевидно бременна, се приближи към нея.

— Вие сигурно сте госпожица Гудуин. Аз съм Дейзи Рандолф, снаха на Джеф.

— Той тук ли е? — попита Ваялид, която копнееше да види поне едно познато лице сред целия този ужасяващ разкош.

— За съжаление, той има много работа и трябваше да остане в банката. Страхувам се, че довечера ще трябва да се задоволите с компанията на семейството. Освен ако, разбира се, не желаете да останете сама. Джеф казва, че имате нужда от два дни спокойствие за това, че е трябвало да останете затворена с ужасните близначки.

— С удоволствие ще се присъединя към вас, ако нямате нищо против — каза Ваялид, която се ужасяваше повече от мисълта да остане сама тук, отколкото да прекара вечерта с непознати. — Ще се радвам да си поговоря с госпожа Медисън Рандолф.

— Май нямате късмет — каза една красива червенокоса жена. Ваялид бе изтърпяла доста подигравки заради цвета на косата си, но в този момент разбра как изглеждаше червената коса в действителност. — Аз съм Айрис Рандолф, другата снаха. Лекарят на Фърн не й позволява да излиза от къщи, но тя настоява утре да дойдете на вечеря при нея.