Лей Грийнууд - Ваялид

— Заобикаляте проблема — каза Ваялид. — Югът не беше прав и южняците го знаеха. Биеха се, за да задържат една морално неоправдана позиция. Опитаха се да прикрият това, като избягат — онова, което вие наричате отцепване — но успяха само да започнат една война, в която загинаха стотици хиляди млади, красиви мъже. И аз смятам, че Робърт Лий е главният виновник за това.

Джеф се бе обърнал, за да тръгне нагоре по стълбите, но последните й думи го накараха да се спре. Обърна се с лице към Ваялид. Изненадата му беше толкова голяма, че почти забрави гнева си.

— И защо, по дяволите, ще мразите най-уважавания мъж след Линкълн, който оцеля след тази кървава баня?

— Защото той беше твърде добър войник, твърде забележителен мъж. Трябваше да се бие на страната на Съюза. Та той е служил в армията на Съюза.

— Не, служил е в армията на Съединените щати. Подал е оставка, преди тя да стане армия на Съюза.

Двамата стояха толкова близо един до друг, че носовете им почти се допираха и крещяха като докери на кея.

— Той вярваше в правото на Вирджиния да се отцепи — каза Джеф.

— Ако вместо това беше повел армията на Съюза, войната щеше да свърши след само една битка. Вие щяхте да си запазите ръката, а брат ми все още щеше да бъде жив.

Ето какво ставаше, когато на жените бъдеше позволено да си мислят, че знаят нещо за войните и историята. Жените просто не можеха да видят по-далеч от собствените си емоции.

— Дори и Робърт Е. Лий нямаше да бъде в състояние да завърши войната само с една битка — отговори Джеф. — В тази война имаше твърде дълбоки чувства. Единственият начин тя да бъде проведена беше така, както се случи — едно безкрайно кръвопролитие, в което едната страна поваляше другата отново и отново, докато тя вече не можеше да се изправи. Армията на Съюза беше два пъти по-многобройна, разполагаше с неограничени ресурси и блокира целия Юг. И въпреки това войната продължи четири години. Лий не би могъл да промени всичко това сам.

— Хората щяха да се вслушат в думите му. Ако той бе останал верен на клетвата си, щяха да го последват и други.

— Вие не знаете за какво говорите.

Джеф мразеше другите да се, опитват да му казват какво е трябвало да направи Югът, как е трябвало да се държи, как трябвало да се срамува от онова, което е направил, но най-вече мразеше това да му се казва от някой янки.

— Вие не сте живели на юг. Вие си нямате и най-малката представа за това как мислим, какво изпитваме, как честта ни задължава да дадем живота си за нещо, в което вярваме.

— Чест! — Тя произнесе думата, сякаш изричаше проклятие.

Бет отвори вратата и надникна в коридора.

— Добре ли сте, госпожице Гудуин?

— Вие не знаете значението на тази дума — каза Ваялид, без да обръща внимание на Бет. — Няма нищо почтено в това да се води една война по непочтени причини.

— Вие сте толкова късогледа, че не виждате нищо друго, освен онова, което искате да видите. Според вас аз може би греша, но един милион мъже от Юга вярваха достатъчно, за да рискуват живота си и всичко, което притежаваха. Хиляди загинаха. Хиляди други бяха осакатени като мен и всичко това само защото Линкълн смяташе, че трябва да си останем една държава. Може и да е бил прав, но струваше ли си да го правим с цената на толкова много убити?

— Мисля, че ще отида да видя какво правят момичетата — каза Бет и се изнесе на пръсти през коридора, оставяйки спорещите сами.

— Вие сте толкова сляп, че не можете да видите истината дори ако тя ви бъде завряна в очите — каза Ваялид. — Вие сте толкова зает да се самосъжалявате, да мислите как светът ви дължи извинение до края на живота ви, че не можете да видите, че загубата на ръката ви е само едно от нещата, които се случват на някои хора в живота. Можело е да ви убият.

— Щеше да бъде за предпочитане.

През първите няколко месеца след операцията лекарите го бяха държали вързан за леглото, тъй като бе заплашил, че ще се самоубие. Онова, което не бяха разбрали — и което дори той не бе осъзнал в продължение на много години — бе, че желанието му да живее е твърде силно. Баща му може и да не беше дал много на синовете си, но всеки от тях имаше желязна воля и абсолютната увереност, че е прав. Джеф предпочиташе да умре, но да не отстъпи. Баща му беше сгрешил. Той не беше страхливец и никога нямаше да постъпи като страхливец.

— Погледнете се само — продължи Ваялид. — Мислите си, че сте страдали, но дори и без тази ръка сте преуспели.

— Готов да дам цялото си състояние, за да си върна ръката.