Лей Грийнууд - Ваялид

— А защо Аурелия и Джулиет трябва да останат? — попита — Еси.

— Те са негови племеннички. Освен това не смея да им се доверя и да ги оставя сами с Бети Сю.

— Не харесвам Бети Сю. — Тя не е хубава.

— Вземете Еси с вас и се приберете в стаята си — каза Ваялид на близначките. Не се обърна назад, за да застане лице в лице с Джеф, преди децата да са излезли от стаята. — Сега…

Почувства, че още веднъж близостта на Джеф й влияе със страшна сила. Трябваше веднага да си тръгне, ако искаше в главата й да остане някаква разумна мисъл. Надяваше се да го направи, без да изглежда, сякаш бяга. Не беше забелязала до този момент ръката на Джеф. Беше отрязана точно над лакътя. През изминалите четиринайсет години червенината от белега беше изчезнала.

— Какво, по дяволите, ви накара да слезете на този етаж? — попита тя, като отмести поглед от ръката на Джеф към лицето му. Не искаше да се преструва, че не е видяла ръката му, но и не искаше той да си помисли, че показва по-голям от обичайния интерес.

Погледите им се срещнаха. Двамата приличаха на дуелиращи се, с готови саби в ръцете, като всеки един изчакваше другия да направи първата стъпка.

— Мисля, че Еси обясни положението доста добре — каза той. — Трябваше да се изкъпя.

— Но да слезете долу полуоблечен…

— Имах намерение да се върна на горния етаж, преди момичетата да са се появили. Това е единствената риза, с която разполагам, преди счетоводителят да ми донесе някои други дрехи.

— Можехте да останете горе, докато той се върне. Можехте да изпратите да ме повикат. Можехте да направите поне десетина други неща, вместо да накарате почти половината от момичетата да изпаднат в истерия.

— Няма им нищо. Те просто се забавляваха.

— Разбирам. Но все пак вие накарахте някои от тях да се развълнуват прекалено много, особено Бети Сю.

— Кой? Тази малка крава?

— Настоявам да си подбирате думите — каза Ваялид.

— По-добре ли е, ако кажа „онази малка кучка“?

Ваялид пое дълбоко въздух и започна да брои до десет, надявайки се, че ще се сдържи да не избухне. Но стигна само до четири.

— Не! Бих предпочела да се приберете в стаята си и да не излизате оттам, докато карантината не свърши.

— Не мога да направя това. Докато се къпя, вие можете да си помислите за второто си най-желано нещо.

— След като създадохте толкова много безредици, предполагам, че сте се отказали да влизате в банята?

— Аз все още мириша на лошо.

Ваялид не можеше да откаже на този човек да ползва банята. Боже господи, не беше помислила за това.

— Но това са ваните на момичетата. — Усети, че думите й звучаха глупаво, но това беше единственото нещо, което можеше да каже в момента.

— Имате ли някакви други вани? — попита Джеф.

— Не.

— Вие самата използвате ли ги?

— Разбира се. Аз живея тук.

— Както и аз. Не мисля, че след мен ще останат някакви гадни мъжки микроби, но обещавам да измия ваната внимателно, след като свърша.

— Не ставайте смешен.

Нямам такова намерение. — Джеф беше сериозен. — Имате ли някакви хавлии? А може би от мен се очаква да бягам нагоре-надолу по етажите, докато изсъхна?

Ваялид се чудеше защо си беше помислила, че този мъж може да влага разум в някои неща. Тя отиде до един шкаф, извади две хавлии и му ги хвърли.

— Смятате ли, че тези ще ви стигнат?

— Ще ви се обадя, ако имам нужда от още.

— Няма да ви чуя, защото ще бъда долу.

— Съветвам ви да останете. Следващия път може и да изляза гол от банята.

Ваялид си наложи да не му отговори веднага. Явно той просто си правеше шеги с нея.

— Сигурна съм, че не сте имали намерение да изплашите момичетата. Но както виждате, те са твърде впечатлителни на тази възраст.

— По-скоро бих казал глупави. Никой мъж не би се държал така, ако видеше гола жена да излиза от банята.

— Но пък и никоя жена не би излязла полугола от банята.

В очите му се видя, че пробягва дяволита светлинка.

— Аз пък познавам някои, които биха излезли така, както майка ги е родила.

Ваялид знаеше, че се е изчервила.

— Може би трябваше да кажа „дама“.

Джеф се усмихна.

— Мисля, че е редно да се изкъпя, преди да съм скандализирал още някой друг. Можете ли да държите момичетата за известно време на долния етаж? Или може би ще е по-добре да се заключа?

— За мен ще е най-добре да се върнете на горния етаж колкото е възможно по-бързо. Ако имате нужда от нещо… — Тя не довърши изречението си. Само мисълта, че в това състояние той би могъл да я накара нещо, я караше да се изчервява.