Лей Грийнууд - Ваялид

Ваялид не можа да чуе целия отговор на другата жена, но долови последната част.

— … облечена в рокля. Тя все пак трябва да знае каква е разликата между обикновено събиране и бал.

— Какво друго може да се очаква от една възпитателка? — каза Клара Рабин. — А и това сигурно е най-хубавата й рокля. Съмнявам се някога да е имала бална рокля.

Ваялид се вцепени. Жените говореха за нея!

— Тогава не е трябвало да идва. Не мога да си представя защо Харви е я поканил.

— Вероятно заради червената й коса — предположи Клара и в гласа й се долови нотка на презрение. — Сама видя как мъжете се правят на глупаци заради онази Айрис Рандолф.

— Трябва да признаеш, че тя е доста забележителна.

— Безочлива е по-точно определение, но малката възпитателка няма такъв външен вид — отвърна Клара.

— Харви, изглежда, доста я харесва.

— Няма да е задълго, ако научи, че наскоро се е хвърляла на Джеф Рандолф.

— Не вярвам! Всички знаят, че той не може да понася янки.

Тихият смях на Клара не беше приятен звук.

— Госпожица Гудуин очевидно не знае това. Дъщеря ми ми разказа всичко — каза Клара с по-тих глас.

— Какво ти е казала?

— Джеф се озовал в училището по време на карантината. Не знам как точно, но е имало нещо общо с племенничките му. Както и да е, тази Гудуин постоянно му се изпречвала на пъти. Всеки път, когато излезел от стаята си, тя била отвън. Преструвала се, че защитава момичетата, но дори и моята тринайсетгодишна дъщеря не може да бъде излъгана с такова обяснение. Тя постоянно изпращала момичетата по стаите им и вечеряла с него на втория стаж.

— Джеф Рандолф! Не вярвам.

— Бети Сю не лъже!

— Не исках да кажа това — извини се веднага приятелката на Клара. — Просто не мога да си представя как тя е успяла да го притисне. Според мен той би скочил от прозореца, за да не й позволи.

— Не му е разрешила — отвърна Клара. — Казала му е, че ако се опита да си тръгне, ще накара да го арестуват.

— Божичко!

— Очевидно не се е отказала дори и след вдигането на карантината. Съпругът ми казва, че го преследвала в кабинета му, в ранчото на брат му, дори в този хотел. Този човек не може да се измъкне от нея.

— Откъде се познават с Харви?

— Той й урежда някакъв спор. Филип казва, че работата е безнадеждна. Тя вероятно използва спора като предлог да влезе под кожата на Харви.

— Изглежда успява. А и ми се струва, че е в добри отношения и с Рандолф. Мислиш ли, че все още се надява да пипне Джеф?

— По-интересно ми е да разбера как е успяла да накара Харви да я покани на бала?

— Тук съм на мястото на госпожица Сетъл — каза Ваялид, докато излизаше иззад палмата. — Вчера следобед тя се разболя.

Двете жени бяха шокирани. При втората жена реакцията беше съвсем истинска, но на Ваялид й беше необходима само една секунда, за да разбере, че Клара се преструваше. Тя през цялото време бе знаела, че Ваялид е там. Сигурно я беше видяла да влиза в салона и я беше последвала.

Ваялид бе ядосана толкова, че не можа да каже нищо. Докато двете жени мърмореха някакви извинения, тя успя да се овладее. Нищо нямаше да накара Клара да се почувства по-щастлива от това да види Ваялид разстроена. Беше решила да не й доставя това удоволствие.

— Що се отнася до това, че си търся богат съпруг, аз още не съм решила кого искам. Вие, дами, познавате и двамата по-добре от мен. Кого ще ми препоръчате? Нали знаете, една жена трябва да внимава.

Ваялид изпита огромно удоволствие, когато видя как Клара зяпна.

— Знам, че Джеф Рандолф има повече пари, но пък е сакат. От друга страна, Харви е по-възрастен и няма да живее толкова, дълго, колкото Джеф. Според мен той би оценил една млада и красива съпруга повече от господин Рандолф. Вие какво мислите?

— Според мен вие сте най-безочливата търсачка на богатство, която съм срещала — заяви Клара.

— Толкова безочлива, колкото вас ли? — попита Ваялид. — Е, това е голям комплимент за мен.

— Никога няма да хванете нещо, ако сте облечена в тази рокля — каза Клара, която се опитваше да си възвърне позициите.

— Ще хвана точно това, което съм дошла да хвана — каза Ваялид и в очите й проблеснаха гневни пламъчета. — Нищо. О, затваряй си устата, Клара. Приличаш на риба на сухо. И двете можете да се успокоите. Не съм дошла тук да ви крада мъжете. Но ако бях дошла за това, вие нямаше да можете да ме спрете. — Ваялид се обърна, за да се отдалечи.

— Не съм ти дала разрешение да ми говориш на малко име — каза Клара Рабин. — И не ми обръщай гръб. Не съм свършила да говоря с теб. — Ваялид не се обърна и Клара тръгна след нея. — Няма да се омъжиш за Джеф Рандолф, независимо колко се мазниш на семейството му. Не можеш да ме заблудиш. Ти не искаш Харви. Той не притежава и една десета от богатството на Джеф. Дошла си тук с Харви само защото си мислила, че Джеф също ще бъде тук и си искала да го накараш да ревнува. Всички го знаят и ти се присмиват.