Лей Грийнууд - Ваялид

Само един поглед към жените в залата беше достатъчен на Ваялид, за да се увери, че половината от богатството на Запада се намираше тук тази вечер. Тя видя шапки с щраусови пера, които се поклащаха гордо; половината жени, изглежда, бяха намерили начин да включат норка, хермелин, самур или сребърна лисица в роклите си. Рокли от коприна, сатен и кадифе блестяха на светлината; бижута, струващи императорски откуп, красяха ушите, шиите и гърдите на жените на висшето общество в Денвър. Ваялид не видя нито едно познато лице.

— Добро събиране. — Харви държеше Ваялид близо до себе си, докато се движеше из салона, поздравяваше гостите и я представяше. Ваялид нямаше нищо против, че много малко хора изглеждаха заинтересовани да се запознаят с нея. Тя се надяваше след тази вечер никой да не помни лицето й, но в мига, в който оркестърът засвири една популярна танцова мелодия, тази надежда се изпари.

От няколко различни посоки към нея се приближиха мъже, които я поканиха да танцува с тях. Беше толкова удивена, че загуби дар слово, но за нейно щастие Харви отклони всички покани.

— Аз доведох дамата и смятам да танцувам първия танц с нея. Дори първите няколко, ако трябва да бъда точен.

Харви не можеше да танцува, а Ваялид не беше по-добра от него. Тя му обясни, че повечето хора в Нова Англия не одобряват танците. Харви само се разсмя и я поведе за втория танц. След това я предаде на кавалерите, които подбираше внимателно.

Ваялид се усмихна вътрешно, когато осъзна, че всичките бяха или твърде млади за нея, или толкова стари, че можеха да й бъдат дядовци. Използва пристигането на Роуз и Джордж като извинение да се оттегли от дансинга. Ваялид изпита огромна благодарност, когато Роуз я поздрави като стара приятелка.

— Радвам се, че те виждам — прошепна Роуз. — Ти си първото познато лице.

— И при мен е същото. — Изобщо нямаше да съм тук, ако госпожица Сетъл не ме беше принудила да дойда на нейното място.

Харви и Джордж се заприказваха и след малко Дейзи Рандолф също дойде да поздрави Ваялид и това я накара да се почувства по-добре. Роуз беше облечена в много красива рокля, но Дейзи беше облечена в рокля още по-проста от тази на Ваялид.

— Айрис и Монти ще дойдат след малко — каза Дейзи на Роуз и се разсмя. — Тя все още не може да реши коя рокля да облече. Монти не може да реши коя му харесва най-много.

— Каквото и да облече, все ще бъде красива — каза Ваялид.

— Не повече от теб — намеси се Харви.

— Почакай, докато я видиш — отвърна Ваялид.

Айрис се появи след няколко минути, облечена в бяла копринена рокля, бродирана със стотици перли. Великолепен комплект сапфири, подбрани според цвета на очите й, блестяха върху гърдите и ушите й. Лицето й беше все така красиво, както винаги, но очите на всички в залата бяха привлечени от косата й. Увита около главата й и задържана от няколко украсени със сапфири игли, тя караше всички останали жени да изглеждат незначителни.

— Никога не съм виждала подобна прическа — каза на висок глас Роуз.

— Косата на Ваялид е също толкова красива — каза Харви.

Ваялид знаеше, че той не го мислеше наистина — никой не можеше да си помисли нещо такова, след като бе видял Айрис, но комплиментът я накара да се усмихне от удоволствие. Тя се зачуди какво ли би казал Джеф. Той може и да предпочиташе Ваялид, но щеше да признае, че красотата на Айрис няма равна на себе си.

— Досега бях напълно доволна от себе си — каза Роуз на Айрис, докато я поздравяваше с целувка. — Ти обаче ме караш да се чувствам абсолютно невзрачна.

— Страхотна е, нали? — каза Монти, който изглеждаше, сякаш щеше да се пръсне от гордост.

— Сигурна съм, че е най-красивата жена в Колорадо — каза Роуз. — А сега я махни от погледа ми, за да не изпадна в депресия. Джордж, ела да танцуваш с мен и ми кажи колко съм красива.

Джордж хвана жена си за ръката.

— Знаеш, че винаги съм го мислил.

— Знам — усмихна му се Роуз, — но ми е по-лесно да го повярвам, когато Айрис я няма.

— Точно така — каза Айрис с престорен гняв. — Накарай ме да се почувствам чумава.

— Ела да танцуваш с мен — каза Монти. — Ще ти шепна сладки глупости.

— По-вероятно е да ме захапеш и да ме накараш да изпищя — отвърна жена му и се изчерви от удоволствие.

— Идеята не е лоша — каза Монти и отведе съпругата си.

— Защо не танцуваш с Дейзи? — обърна се Ваялид към Харви. — Имам нужда от малко време да си поема дъх.

— Благодаря, но аз чакам Тейлър — отвърна Дейзи, — въпреки че може би ще ми се наложи да го измъкна от кухнята. Ще повярвате ли, ако ви кажа, че той опитва сосове и наднича в печките, облечен в колосана риза и фрак?