Лей Грийнууд - Ваялид

— Карай в болницата колкото можеш по-бързо — нареди той, на кочияша. След това се настани на седалката срещу Ваялид.

— А сега ми кажи какво те кара да смяташ, че те харесвам?

Джеф си бе помислил, че може би трябва да отиде пеша до болницата, като изпрати Ваялид сама във файтона. Той не беше сигурен, че да остава с нея е добра идея. Щеше да каже нещо което не трябваше да казва, или пък щеше да се поддаде на чувствата си и да я остави да открие колко е слаб. През последните няколко дни Джеф буквално бе живял в банката, за да избяга от чувствата си, но осъзнаваше, че състоянието му ставаше критично.

Ваялид го бе накарала да върши неща, които не искаше да върши. Все още не беше възстановил духовното си равновесие след разговорите си с Фърн и Роуз. Струваше му се, че нищо не е наред. А най-лошото бе, че Ваялид го бе накарала да се усъмни във всичко, което бе вършил в продължение на години, а това го плашеше.

„Ти не струваш нищо и никога няма да бъдеш нищо друго, освен един проклет страхливец.“

Думите на баща му преследваха Джеф през целия му живот. Той бе повел атаката срещу оръдията на янките при Гетисбърг, за да избяга от тези думи. Докато бе лежал ранен на бойното поле в очакване някой да го намери, бе отказал да се предаде пред смъртта само за да опровергае тези думи. Бе създал банката и бе работил по сто и четирийсет часа седмично, за да докаже, че тези думи не са верни. И бе използвал войната и ръката си, за да усмирява съмненията си.

В банката той бе намерил спокойствие чрез строгия контрол, който упражняваше върху себе си, като бе работил повече от всеки друг банкер в Денвър, бе научил повече, бе спечелил повече. Междувременно Джеф се бе отдалечил от семейството си и от целия свят. Когато някое чувство се опиташе да разбие самоконтрола му, той го прогонваше с няколко остри, а при необходимост, дори жестоки думи. Само че при Ваялид това не му беше помогнало.

— Ти не искаш да ме харесваш, но това е по-силно от теб — каза Ваялид.

Тишина. Какво очакваше от него? Да признае слабостта си ли?

— След като толкова много години си се опитвал да убедиш всички, че янките са лоши, не можеш да си позволиш да признаеш, че харесваш една севернячка. Разбира се, не вярваш, че янките са дяволи. Това е нещо, което ти казваш, за да държиш хората далеч от себе си.

Джеф се вцепени. Тя си мислеше, че го познава толкова добре. Всички жени бяха такива, винаги си мислеха, че знаят за един мъж повече от него самия.

— Ти не искаш да допускаш хората близо до себе си, защото се страхуваш, че няма да те харесат. Страх те е и че може да те харесат. Това ще развали всичко, нали?

— Ако това е пример за северняшка логика, то е направо удивително, че успяхте да спечелите войната, въпреки че имахте двойно по-голяма армия и ресурси.

Ваялид се разсмя.

— Ако беше го казал по време на карантината, щях да се ядосам. Но сега вече е твърде късно. Ти си измамник, Джеф Рандолф. Мислиш си, че не те познавам, но аз те чета като отворена книга.

За миг Джеф бе обзет от паника. Част от защитния му механизъм се състоеше в това да не допуска никого до себе си. Дали Ваялид бе успяла да премине тази бариера?

— Ти си също толкова силен и смел, колкото братята си, а в някои отношения дори много повече. Знам, че при борба с една ръка ще спечелиш. Дори Монти не е толкова силен, колкото си ти.

Джеф не каза нищо и тя продължи:

— Не винаги съм съгласна с методите ти, но ти толкова много обичаш семейството си и лоялността ти е толкова голяма, че си готов да направиш всичко заради него. В действителност вършиш удивителни неща, без да го осъзнаваш.

Джеф се бе приготвил за сблъсък, но вместо това Ваялид го бе нападнала по съвсем друг начин. Тя бе открила слабото му място, бе казала неща, които той искаше да чуе и в които искаше да вярва. Преди Джеф да успее да се обърне, за да отбие атаката, тя бе изстреляла залп, който го бе повалил на колене.

— Но най-голямата ти измама е, че не харесваш хората и не искаш те да те харесват — каза Ваялид. — В банката ти не работиш само за себе си, а за цялото си семейство. Преди много години си имал достатъчно пари. Сигурна съм, че всички в семейството ти ще ти кажат колко много оценяват усилията ти, ако само им дадеш тази възможност. Но ти толкова много се страхуваш да не бъдеш наранен, че не им позволяваш да разберат, че ги обичаш.

Джеф потисна растящото си желание да накара Ваялид да му каже повече. Подобно на човек, който се опитва да се залови за някой клон, за да не бъде отнесен от реката, той потърси нещо, с което да смени темата.