Лей Грийнууд - Ваялид

Джордж се приближи до Ваялид.

— Уверен съм, че Медисън ще пожелае лично да ви изрази благодарността си, когато се съвземе, но искам да ви благодаря от името на семейството за всичко, което направихте. Имам чувството, че ако не бяхте вие, нямаше да бъдем свидетели на такъв щастлив край.

— Трябва да благодарите на доктор Улмстед. Той ще излезе веднага щом се измие.

Джордж я огледа внимателно.

— Предполагам, че искате да се приберете. Ще се погрижа, когато се приготвите да ви чака файтон.

— Не е необходимо. Училището е наблизо.

— Дори ако не беше студено и тъмно, пак нямаше да ви позволя да се приберете пеша.

— Кажи на Джеф да я заведе — предложи Роуз на съпруга си.

— Няма нужда да ме придружава никой — възрази Ваялид. — Сигурна съм, че Джеф предпочита да остане при семейството си.

— Ще се върна бързо — каза Джеф.

— Защо не прекарате нощта в хотела? — предложи Роуз. — Можете да си починете една вечер и утре сутрин да се върнете в училището.

— Вече отсъствах достатъчно дълго и на госпожица Сетъл сигурно й се иска да ме убие. Не се сетих да й изпратя бележка защо близначките и аз не сме се върнали.

— Не се притеснявай — каза Джеф. — Аз ще се погрижа за това. Сигурна ли си, че не искаш да останеш в хотела?

— Наистина не мога.

— Не мисля, че трябва да ви пускаме да си вървите, без да направим нещо, с което да изразим благодарността си — каза Дейзи.

Роуз се усмихна.

— Джеф ще я покани на благотворителния бал. Тогава можем да я поканим да остане в хотела.

Ваялид се чувстваше изтощена. Денят се бе оказал ужасно дълъг. Първо в ранчото с близначките, после Фърн, посещението в кабинета на Филип Рабин, работата в операционната зала. Към всичко се прибавяше тревогата за това какво щеше да направи госпожица Сетъл във връзка с необяснимото й изчезване. На Ваялид много й се искаше да прекара няколко минути насаме с Джеф, но беше твърде изтощена, за да се разправя с покани за балове и хотели. Тя успя да се измъкне, без да даде конкретен отговор на никого.

— Изглеждаш изтощена — каза й Джеф, докато й помагаше да се качи във файтона.

— И съм — отвърна Ваялид. — Не си спомням някога да съм била толкова уморена, дори и когато Джонас беше още жив.

Харесваше гласа на Джеф. Той й действаше толкова успокоително. Обикновено Джеф беше напрегнат, твърде раздразнителен — тя бе сигурна, че той ще си остане такъв до края на живота си, — но тази вечер беше различен. Сега той не беше раздразнителен и напрегнат. Искаше й се да го попита каква беше причината за тази разлика, но беше твърде уморена и не мислеше, че ще може да го слуша достатъчно дълго, за да чуе отговора му.

— Ще дойдеш ли с мен на бала? — попита я Джеф.

Умората започна да намалява. Ваялид не беше приела предложението на Роуз насериозно и мислеше, че същото се отнасяше и за Джеф. Ваялид не можеше да реши дали той я канеше заради Роуз, или защото наистина искаше да излезе с нея.

Отговори си почти незабавно. Джеф никога не посещаваше обществени места. Той самият й го беше казал. Сега я канеше, защото не знаеше какво друго да направи.

Тя почти се съгласи. Искаше й се да отиде на бала с него. Не можеше да си представи нещо по-приятно от една вечер, прекарана с Джеф, особено ако той се държеше както в момента. Щеше да бъде лесно да приеме поканата му. Не трябваше да казва нищо, а просто да кимне или да измърмори нещо неразбираемо. Дори и най-тихият шепот щеше да бъде приет за съгласие.

Зачуди се дали Джеф можеше да танцува. Вероятно щеше да й се наложи да обуе ботуши, за да защити краката си. Щеше да бъде най-хубавият мъж в залата и всички щяха да й завиждат. Тази мисъл накара реалността да надигне грозната си глава.

— Благодаря, но няма да дойда.

— Защо?

Ваялид не знаеше защо Джеф й бе задал този въпрос. Той трябваше да изпита облекчение от отговора й и да го приеме без възражения.

— Сигурна съм, че знаеш причината.

— Ако беше така, нямаше да те питам.

— Мястото ми не е на бал на висшето общество — обясни Ваялид, като внимателно подбираше думите си, за да не го нарани. — Не познавам други, освен семейството ти. Дори не знам за какво се организира балът.

— Това е просто една танцова забава.

— Сезонът във висшето общество е в разгара си. Родителите на ученичките ми ще присъстват на бала. На тях няма да им хареса да видят възпитателката от училището, в което учат децата им, да се мотае между тях.

— Мислех, че не би позволила нещо такова да те спре.