Лей Грийнууд - Ваялид

— Преди да покажеш на госпожица Гудуин какъв упорит глупак можеш да бъдеш, нека да ти обясня няколко неща, които не са ти известни.

Рабин го изгледа със злоба.

— Какво си направил?

— На Артър изобщо не му беше приятно, когато разбра за малкия ти номер. Той се обади на Уил и Уил също не беше доволен. Те са конкуренти, но и двамата не обичат да ги правят на глупаци. Изпратиха втори влак след твоя. Просто ще кача лекаря от моята композиция на тяхната и ще го докарат в Денвър. Междувременно, твоите картофи ще си стоят на линията С брат ми сме готови да изчакаме, докато изгният напълно.

— Или пък цената падне толкова, че няма да сте в състояние да ги продадете, без да реализирате огромна загуба — вметна Ваялид.

— Казах ти, че тя разбира бизнеса! — каза Джеф. — Може би трябва да я взема на работа в банката. Представи си само каква комбинация ще бъдем.

За миг Ваялид бе изпълнена с надежда, но бързо се овладя и си напомни, че Джеф просто се надсмиваше над Филип Рабин. Той вероятно изобщо не беше помисли как ще й се отразят думите му.

— Ти се опитваш да ме разориш, също както когато ми открадна железопътните клиенти! Винаги си искал да ме разориш.

Някой отвън започна да блъска вратата с очевидното намерение да я разбие.

— Просто те помолих да отбиеш влака си и да оставиш нашия да мине. Снаха ми е сериозно болна. Съпругът й се погрижи да разчисти железопътната линия от Чикаго до Денвър и аз няма да позволя трудът му да бъде на вятъра.

— Но ти искаш от мен да понеса загуба!

Блъскането по вратата не спираше, но тя все още се държеше.

— Изобщо не ми пука дали ще загубиш или не. Искам само линията да бъде освободена. Ако откажеш да пуснеш влака ни да мине, ще направя всичко по силите си, за да те разоря.

— Копеле! — Филип се хвърли срещу Джеф, който само се отмести встрани. Докато Рабин прелиташе покрай него, Джеф му нанесе само един удар отстрани по врата. Рабин се препъна в някакъв стол и падна върху една маса. Звукът от натрошено стъкло бе последван от разцепването на дърво. Служителите на Рабин най-после бяха успели да разбият вратата и влетяха в стаята, но се спряха удивени, когато видяха работодателя си да лежи в единия край на стаята, а Джеф и Ваялид да стоят далеч от него.

— Махайте се! — изкрещя Филип на зяпналите си служители.

— Но…

— Вън! — Рабин хвърли един крак от маса по тях.

Служителите се оттеглиха, като затвориха разбитата врата, доколкото това беше възможно.

— Колко ще ми дадеш за картофите?

Когато Джеф му каза цената си, Рабин възрази:

— Но така ще загубя пари.

— Но не всичко! Представям си колко ядосан ще бъде твоят агент, когато доставката ти не бъде получена. Съмнявам се, че някога отново ще иска да работи с теб.

— Стига си злорадствал и ми дай парите.

— Изпрати някого в банката утре и ще ти напиша чек.

— Как мога да съм сигурен, че няма да ме излъжеш?

— По същата причина, поради която беше сигурен, че мога да те разоря. Когато дам думата си, винаги изпълнявам обещанията си.

— Махайте се — каза Рабин.

— Елате, госпожице Гудуин. Не мисля, че вече сме добре дошли тук.

— Ще ти го върна! — извика Рабин зад тях. — Дори ако това ми отнеме целия ми живот. Надявам се кучката да умре, а заедно с нея и детето й! — изкрещя той, когато те вече бяха стигнали до вратата.

Джеф се обърна, но Ваялид го хвана за ръката.

— Недей — каза тя. — Трябва да се върнем в болницата.

След кратка пауза Джеф се обърна и се отдалечи от вратата. Ваялид го последва изпълнена с ужас от това, че Филип Рабин можеше да мрази толкова силно, че да жертва живота на една жена и детето й, за да си отмъсти.

— Наистина ли щеше да се опиташ да го разориш, ако не беше се съгласил да отбие влака? — попита тя, докато двамата слизаха по стълбите.

— Никой не може да заплашва семейството ми. Всеки от братята ми би направил същото.

— Но как можеш да съсипеш един мъж без угризения?

— Той би направил същото с мен, ако можеше.

— Филип Рабин е един жесток мръсник. Ти си твърде добър.

Джеф спря и я погледна.

— Защо мислиш така?

Напрежението във въпроса му изненада Ваялид.

— Видях те как се държеше с Еси. Единствено баща й може да направи повече.

— А, това ли. Нали не мислиш, че…

— А също и поради начина, по който се държиш с мен.

Той тръгна напред, но след малко се спря отново.

— И как се държа с теб?

— Въпреки че съм само една проклета янки, ти все още ме харесваш.

Джеф не каза нищо, преди двамата да се качат във файтона.