Лей Грийнууд - Ваялид

Монти беше пълен с енергия, която бликаше от него като водопад. Той говореше, смееше се и непрестанно се движеше.

Джеф притежава същата енергия и напрежение, но при него те бяха тъмни, изгарящи, гневни, скрити дълбоко в душата му. Почти никога не му позволяваха да се усмихва. Караха го да работи денонощно, да се отдалечава от хората. Монти, изглежда, намираше удоволствие във всичко, което правеше, дори когато се караше със съпругата си. Джеф сякаш никога не се забавляваше — дори и работата му не му доставяше удоволствие.

Приглушеният стон на Фърн извади Ваялид от мислите й. Фърн опипа корема си с ръка.

— Мисля, че се започва — каза тя, докато се опитваше да се изправи.

— Не може да бъде! — възрази Медисън. — Остава още един месец.

— Изпитвала съм това и преди и си спомням какво е усещането.

— Трябва да легне — каза Роуз.

— Според мен трябва да я заведете в болницата — каза Ваялид и всички в стаята се обърнаха, за да я погледнат. — Раждането ще е трудно. Не се чувства добре от седмици. Кога трябва да пристигне доктор Улмстед?

— Довечера. Изпратил съм човек да го посрещне.

Фърн се опита да се изправи, но силите я напуснаха.

— Ще докарам файтона — каза Монти и излезе.

— Не се притеснявай — каза Медисън, докато вдигаше жена си от стола. — Доктор Улмстед трябва да пристигне около десет часа.

Ваялид имаше ужасното чувство, че това може да се окаже твърде късно.

— Тя кърви — каза Ваялид на лекаря, когато Фърн вече беше настанена удобно.

— Знам това, госпожице Гудуин — каза лекарят, разсърден от намесата й. — Какво очаквате да направя?

— Ако състоянието й се влоши, може да умре.

— Това ми е ясно. Всеки ден умират жени при раждане.

— Трябва да спрете кръвоизлива.

— Има неща, които лекарите не са в състояние да направят, госпожице Гудуин. Спирането на такъв кръвоизлив е едно от тях. Ваялид прехапа език и се помоли доктор Улмстед да пристигне в Денвър навреме. През трийсет минути Медисън телеграфираше на гарите по линията. Телеграмите биваха предавани на Улмстед, когато влакът спираше за вода или гориво. Единственото съобщение, което докторът бе изпратил, бе да държат Фърн възможно най-неподвижна и да наблюдават кървенето.

Кръвоизливът все още не беше силен, но Ваялид знаеше, че има нещо разкъсано. Кървенето можеше да се увеличи във всеки момент. Ако това се случеше, Фърн щеше да умре за на няколко минути, а заедно с нея може би и бебето.

Напрежението в чакалнята беше непоносимо. С изключение на Джеф, цялото семейство беше тук. Джеф беше все още в кабинета си. Всички обърнаха глави, когато един младеж влезе с телеграма в ръка. Той я подаде на Медисън.

— Какво казва докторът? — попита го Джордж.

— Не е от него — отвърна брат му. — От гара Бенет е. На линията има още един влак и той се движи право срещу влака на доктора.

— Мислех, че си уредил линията да бъде разчистена — каза Джордж.

Медисън смачка телеграмата в ръка.

— Така е, но някакъв глупак е пуснал влака по релсите, като си е мислил да стигне необезпокояван до Канзас Сити. Трябва да намеря Джеф.

— Аз ще отида — предложи Джордж. — Не можеш да оставиш Фърн сама.

Ваялид скочи.

— Аз ще отида. И двамата трябва да останете тук. И без това само споря с лекаря, а това не помага.

— Не мога да ви оставя да отидете. Това не е ваша работа — възрази Джордж.

— Остави я, Джордж — прошепна Роуз на съпруга си. — Ако нещо се случи с Фърн, ти си единственият, който може да попречи на Медисън да убие лекаря.

— Използвайте моя файтон — каза Джордж. — Кочияшът ще ви закара където пожелаете.

Ваялид надникна през стъклото до вратата и видя, че откъм задната страна на банката се процежда светлина, но колкото и силно да чукаше на вратата, никой не се появи.

— Дайте на мен, госпожо — предложи кочияшът и заудря по вратата с юмруци. Когато и това не помогна, той я ритна с крак. Ваялид се уплаши, че човекът може да си счупи пръстите.

— Някой идва — каза кочияшът. — Крайно време беше. Човек може да си помисли, че е глух.

Джеф надникна през стъклото и сърдитото му изражение се замени с изненада, когато позна Ваялид. Той отключи вратата.

— Фърн е в болницата — започна направо Ваялид. — Състоянието й е много сериозно. Дойдох да ти кажа, че по линията има влак, който блокира пътя на влака с лекаря.

— Мислех, че Медисън се е погрижил.

— Да, но нещо се е случило. Ако лекарят не пристигне скоро, Фърн ще умре.

— Чакай тук — нареди Джеф на кочияша. — Влез вътре, преди да си замръзнала — каза той на Ваялид. След това се запъти към кабинета си, без да я изчака. Когато влезе, се запъти право към висящия на стената телефон, вдигна слушалката и завъртя ръчката.