Лей Грийнууд - Лили

Лили беше уволнена за втори път и не смееше да каже на Зак. Това щеше да му даде още едно основание да настоява тя да се върне във Вирджиния.

— Мога да го набия заради теб — предложи единият от мъжете, които я придружаваха до пансиона на Бела.

— Не мисля, че това ще реши проблема.

— Това ще го научи да не уволнява една толкова красива жена — каза другият.

— Кой друг би привлякъл толкова много клиенти в магазина му? — попита третият.

— Точно това е проблемът — обясни Лили. — Той се опитваше да продава книги. Вие колко книги сте прочели?

— Една — каза първият мъж. Останалите десетина очевидно не бяха прочели нито една.

— Но ние купувахме много — възрази един от тях. — Мисля, че трябва да изгорим магазина му.

— Не! Вината не е негова.

— Със сигурност не е и твоя. Ти си най-хубавата продавачка на книги в Сан Франсиско.

Когато Лили се прибра, Зак я очакваше на верандата на пансиона. Тя не знаеше дали се радваше повече от това, че той беше дошъл да я види, или беше ужасена от това, че щеше да види всички тези мъже, които я следваха по петите.

— Тълпата става все по-голяма с всеки изминат ден — каза Бела. — Махайте се — извика тя на мъжете. — Тя си е вече у дома.

— Откога продължава това? — попита с раздразнение Зак, когато Лили изкачи стълбите.

Лили не знаеше дали трябва да се чувства радостна или обидена. Досега тя не се беше притеснявала как ще се прибере с у дома си.

— Те ми съчувстваха. Господин Хорнадей ме уволни пред очите им и ако не им бях позволила да ме изпратят, можеха да му направят нещо лошо.

— Пак ли са те уволнили? — попита Зак, докато двамата влизаха в дневната.

— Този път наистина се постарах. Не се усмихвах на мъжете и не ги окуражавах да стоят и да си говорят с мен. Казвах им, че ако не се махнат, ще загазя. Това обаче сякаш ги караше да остават по-дълго.

— Не съм изненадан — каза Зак.

— Какво ще правиш сега? — попита я Бела.

— Ще си потърся друга работа. Какво друго мога да направя?

— Можеш да се върнеш във Вирджиния — предложи Бела.

— Не можеш ли да ми помогнеш да си намеря нова работа?

— Вече ти помогнах, но и двата пъти те уволниха.

— Може би трябва да й потърсиш работа на място, където няма мъже — предложи Зак.

Бела се разсмя.

— Няма такова място в Сан франциско.

— В Салем никога не съм имала такива проблеми — каза Лили.

— Предполагам, че положението на баща ти в обществото те е защитавало по начин, който едва сега ще успееш да оцениш.

Напоследък Лили бе чула доста истини, които би предпочела да не знае. Тази беше поредната.

— Ти не смяташ, че ще успея да се оправя в Сан Франсиско, нали? — обърна се тя към Бела.

— Така е. Първо, ти не знаеш нищо за хората тук. Доверяваш се на всички, а не трябва да се доверяваш на никого, особено на мъжете. Второ, нямаш никакви умения. Как смяташ да се издържаш сама? Трето, ти си точно онзи тип жена, която мъжете ще преследват, докато не получат онова, което искат.

— От мен няма да получат нищо — сопна се в отговор Лили. Тя не си спомняше някога през живота си да се беше ядосвала толкова силно. Лили знаеше, че има да учи още много, знаеше също и че беше доста доверчива и мислеше най-доброто за всеки. Но да бъде отписана като пълна некадърничка само след една седмица престой в града беше твърде много.

— Ще се справя — каза Лили и вирна предизвикателно брадичка. — Никой в семейството ми не се е провалял. Татко казва, че хората се провалят, защото са твърде мързеливи, за да работят усилено. Е, аз не съм мързелива. Ще си намеря работа, дори ако трябва да си я търся сама, и когато я намеря, ще я задържа за повече от два дни. Ще остана в Сан Франсиско. Ще се справя.

— Е, можеш да мислиш за това утре — каза Зак. — Тази вечер Тайлър ни е поканил в хотела.

Лили усети прилив на щастие. Тя беше очаквала от него да започне да я поучава, да се опита да я убеди да се върне във Вирджиния. Вместо това той щеше да я заведе на вечеря. Зак никога не я беше водил никъде. След тази новина денят не й се струваше толкова черен.

— Всъщност, Дейзи ми заповяда да те взема с мен — призна Зак. — Тя смята, че не се грижа добре за теб.

— Което си е вярно — заяви Бела. — А сега си тръгвай. Лили трябва да побърза, ако иска да се изкъпе и да се облече, преди да дойдеш да я вземеш.

— Не е нужно да се престараваш — каза Зак на Лили. — Ние просто ще отидем на вечеря.

— Само един мъж може да каже, че покана за хотел „Палас“ е просто отиване на вечеря — отвърна му остро Бела.