Лей Грийнууд - Лили

Лили беше сигурна, че хотел „Палас“ беше най-високата сграда в целия свят. Той се извисяваше над всички останали сгради в града, имаше шест етажа и заемаше цяла пресечка. Очите й се разшириха от удивление, когато таксито премина под огромната арка в средата на сградата. Тя се озова в павиран кръгъл вътрешен двор.

В средата на двора имаше огромна палма. Когато Зак й помогна да слезе, тя се огледа с удивление. Навсякъде около нея се виждаха балкони, наредени един над друг, и тя трябваше да извие врат нагоре, за да види върха. Дворът беше покрит от стъклен покрив, през който влизаше слънчевата светлина.

— Тайлър сигурно има най-големия хотел в света — каза Зак. — Изхарчи всичко до последния си цент, за да го построи. Струваше му пет милиона долара.

Лили не бе и предполагала, че някой може да има толкова много пари.

— Джордж се страхуваше да не се разори, но аз му казах, че идеята е толкова тъпа, че може да се окаже печеливша. Така и стана. Тайлър има осемстотин стаи и всички са пълни.

Лили бе загубила ума и дума. Тя се остави Зак да я въведе в главното фоайе. Мраморни колони поддържаха тавана, който се извисяваше на шест метра над главата й. Фоайето беше толкова голямо, че ако беше поле, щеше да роди толкова зърно, че да изхрани всички крави в Салем в продължение на една година.

Лили изпита облекчение, когато Дейзи се появи от един от малките кабинети.

— Не бях сигурна, че ще дойдете — обърна се тя с усмивка към Зак.

— Аз винаги изпълнявам заповедите на семейството.

— Когато ти изнася.

— Ами, да — отвърна ухилено Зак.

Лили започваше да се чувства нервна. По време на посещението си във Вирджиния Дейзи й се беше сторила толкова обикновена, но сега, когато я виждаше като собственичка на този огромен хотел, тя й се струваше съвсем друга.

— Запознай ни, Зак — каза Дейзи.

— Вие с Лили вече се познавате. Запознахте се преди четири години.

— Тя се е променила много. Нямаше да я позная.

— Това е Лили Стърлинг. Тя ни е някаква братовчедка. Снаха ми, Дейзи Рандолф.

— Радвам се, че се виждаме отново — каза Дейзи. — Надявам се, че ще ме посещаваш често. В Сан Франсиско може да бъде доста скучно понякога.

— Заради твоята безопасност — обърна се Зак към Лили, — трябва да знаеш, че Дейзи има две малки чудовища, които нарича свои деца, и ги крие някъде тук. Надявам се, че тази вечер те ще останат вързани, със запушени уста и скрити в някое подземие на хотела.

— Те вече вечеряха и си легнаха — успокои го Дейзи, без да сваля поглед от Лили. — Надявам се, че няма да ви притесняват.

— О, не — увери я Лили. — Аз обичам децата.

В този миг вратата се отвори и Тайлър влезе при тях.

— Гастон ми каза, че си се появил с поредната ослепителна красавица под ръка — каза той на Зак. — Не знам как успяваш да ги намериш. Нито пък съм те виждал с по-красива от тази. Страхотна е.

— Извинявам се за закъснението на съпруга си и за езика му — каза Дейзи на Лили. — Ако беше чиния с пиле по булонски, той щеше да те оцени по-добре.

Тайлър се ухили глуповато.

— Време е за вечеря — каза Дейзи. — Мислех да използваме една от частните трапезарии, но в последната минута я резервираха.

— Води приятелката си тук всяка вечер, Зак — каза Тайлър. — Тя ще привлече толкова клиенти, че ще удвоим печалбата си.

— Пак трябва да се извиня заради съпруга си — каза Дейзи. — Той мисли само за две неща — храна и пари. Не знам кое от тях стои на първо място.

— Аз знам, скъпа.

— Само ако някой успее да измисли парфюм, който мирише на телешко печено.

Зак не знаеше защо досега не беше водил Лили в хотела. Глупаво беше постъпил, че не я бе довел тук още вечерта, когато беше пристигнала в града. Дейзи щеше да се погрижи добре за нея и той нямаше да се тревожи за нищо. Двете, изглежда, се разбираха чудесно.

— Ще трябва скоро пак да дойдеш — каза Дейзи.

— За храна като тази бих идвала всяка вечер — отговори й Лили.

— Тайлър е добър готвач. — Тайлър се беше скрил в кухнята в момента, в който бяха приключили с десерта, оставяйки ги да си пият кафето.

— Страхотен е. Всичко беше толкова вкусно.

— Какво ще кажеш да се преместиш в хотела? — попита Зак Лили на път за пансиона на Бела.

— Защо? — попита го учудено тя.

— Мястото е по-хубаво, Дейзи е приятна компания, а ти ще можеш да се наслаждаваш на храната на Тайлър всеки ден.

— И да ми досаждат всички онези мъже?

Зак не можеше да разбере защо поведението на Лили не го тревожеше, след като заплашваше да провали целия му план.