Лей Грийнууд - Уорд

— Впечатлена си от това, че той те спаси от онзи побеснял кон. Момичетата обичат да бъдат спасявани. Разбирам те и ти прощавам. Но той не може всеки ден да е тук и да те спасява. Той не може да танцува като мен. Не може да ти поднася изискани комплименти.

Докато говореше, Рамон се бе приближил толкова, че върхът на носа му докосна нейния.

— Не ме интересува всичко това — отвърна Марина, като се опита безуспешно да се освободи от прегръдката му.

— Разбира се, че те интересува. Всяка жена обича да я глезят и ласкаят. Уорд нищо не разбира от тези неща.

— Разбира достатъчно.

Ръцете му се сключиха здраво около нея.

— Той не може да те целува като мен. Когато те държа в прегръдките си, ще забравиш всяка мисъл за друг мъж.

Устните му грубо се впиха в нейните. Тя се опита да го отблъсне, но усилията й бяха безплодни. Рамон бе по-силен, отколкото изглеждаше. Беше също възбуден. Марина ясно усети доказателството за страстта му.

— Рамон, спри! Ти няма…

— Никой мъж не може да прави любов като мен. Аз карам жените да плачат от радост. След мен те не могат да понесат мисълта за никой друг.

Той мушна ръка в деколтето на роклята й и обхвана едната й гръд. Марина с всички сили се опитала го отблъсне, но той я повлече към леглото и я хвърли върху него.

— Ти ще ме обикнеш. Марина — прошепна задъхан той. Едната му ръка продължаваше да стиска гръдта и, а другата се плъзна под роклята — Ще обичаш само мен. За теб Уорд повече няма да съществува.

— Спри! — изкрещя Марина. — Няма да ме накараш да променя решението си.

В началото не бе взела Рамон на сериозно. Предполагаше, че чувствата му са наранени и че след като разбере, че тя не отговаря на целувките му, ще я пусне.

Но той не я пусна. Когато стигна до бельото й и го разкъса. Марина разбра, че той има твърдото намерение насила да се люби с нея.

— Рамон, спри! — изкрещя колкото сили имаше. Някой щеше да я чуе. Някой щеше да дойде. Те щяха да го спрат.

Но никой не дойде. Никой не го спря, когато той вдигна високо полата й. Никой не го спря, когато се отпусна с цялата си тежест върху нея.

Марина започна да се бори с всички сили.

— Харесва ми, когато една жена се бори — каза Рамон с подрезгавял от похот глас, а очите му алчно блестяха. — Това ме възбужда.

Той се опита насила да проникне в нея, но тя продължи да се бори, да се гърчи и извива под него. Мразеше допира на ръцете му до голата си кожа.

— Когато си ядосана, си още по-красива — каза той, а въздухът излизаше на тласъци от гърдите му — Ще те имам Марина, още сега.

Той отново понечи да влезе в нея. Марина знаеше, че няма да спре, беше отишъл твърде далеч. Очите му я изпиваха. Накрая успя да разтвори коленете й и веднага се настани между тях. В момента, когато се опита да я обладае, тялото му потрепери и се отпусна върху нея. Марина почувства как я облива гореща течност.

Побесняла от гняв, тя го отхвърли от себе си и скочи от леглото. Той продължи да лежи с доволно изражение на лицето.

— Мразя те! — изкрещя Марина — Ако имах револвер, щях да те застрелям! Ако още веднъж се приближиш до мен ще те убия!

— Когато станеш моя жена, ще се научиш да ме обичаш — Рамон повтаряше отнесено едни и същи думи, като молитва.

Марина се обърна и избяга от стаята. Трябваше веднага да се изкъпе. Трябваше да измие всеки допир на този мъж по тялото си.

Марина чакаше Уорд в началото на улицата, оградена от стари дъбове. Искаше да го изчака в градината, но след като се бе изкъпала и наредила на прислужницата да изхвърли мръсните дрехи, бе прекалено нервна и нетърпелива. Не искаше да остава близо до къщата. Ами ако Рамон я намери и се опита отново да я изнасили!

Би могла да изчака в стаята си, но се боеше, че Луиза Дилън може да я последва там. Марина не искаше да обяснява какво се бе случило. Съмняваше се, че Луиза щеше да й повярва. Най-вероятно би казала, че Марина сама се е хвърлила в ръцете на Рамон.

Първият й импулс беда разкаже на Уорд всичко. Щеше да е чудесно, ако Уорд пребиеше брат си до безсъзнание. Но това щеше да създаде големи неприятности и нямаше да им е лесно да си тръгнат. Марина никога не бе искала нещо повече от това да постави колкото бе възможно по-голямо разстояние между себе си и Рамон.

Но по-важно беше как щеше да я погледне Уорд, ако научи. Мъжете бяха странни и властни същества. Случилото се можеше и да не унищожи любовта му към нея, но със сигурност щеше да промени чувствата му.

Това я накара да изпита истински ужас. Всичко между нея и Уорд бе прекалено ново, прекалено крехко. Не можеше да поеме такъв риск. Все пак, не беше чак толкова важно. Рамон нямаше да посмее да каже нищо. Уорд никога нямаше да научи. Така беше по-добре.