Лей Грийнууд - Уорд

— Какъв въпрос? — попита Марина.

— Ние няма да се върнем в Сан Антонио, нито в „Ранчо дел Еспада“. Ще останем тук. Майка ми… Луиза беше права. Може да съм учил медицина, но в сърцето си си оставам каубой. Ще купя част от земята покрай реката и ще си направя свое собствено ранчо.

— И как един просяк може да си купи земя? — извика Луиза, а презрението бе изкривило чертите й в отвратителна гримаса.

— В края на краищата не си успяла да убедиш баща ми напълно да ми обърне гръб. Оставил ми е над четирийсет хиляди долара.

С блестящи от гняв очи, Луиза хвърли поглед към палатката. Единственият човек, освен нея, който знаеше за тези пари, бе Рамон.

— И въпреки че не ме искаш в ранчото, това няма да е последният път, когато ме виждаш. Баща ми е оставил половината от ранчото на Танър. Той не е знаел кой от двама ни е баща на Танър, но е бил сигурен, че момчето е негов внук. Знаела си за това, но изобщо не си имала намерение да ми кажеш. Искали сте двамата с Рамон да вземете дела на Танър, така че да владеете цялото ранчо. Сега, след като ние двамата с татко вече ни няма да го управляваме, то не носи достатъчно пари, за да задоволява нуждите на Рамон. Той иска да продава добитък, дори земя, за да плати дълговете си.

Не бе необходимо Луиза да дава какъвто и да е отговор. От яростта и безумния блясък в погледа й бе очевидно, че Уорд е прав.

— Не ме интересува какво е написал Гарднър в завещанието си. — Тя беше толкова бясна, че думите излизаха почти неразбираеми от устата й — Но ако някога стъпиш в ранчото, собственоръчно ще те застрелям.

— Не се притеснявай. Аз също нямам голямо желание да те виждам. Но няма да позволя да се прахоса наследството на Танър. Ще поискам от банката да назначи нов управител. Рамон ще трябва сам да се оправя в отношенията си с банката. Ако се опита да продаде още добитък без мое разрешение, ще накарам да го изпратят в затвора.

Луиза бе толкова разярена, че бе очевидно, че с удоволствие би убила Уорд.

— Сега това може и да не ти харесва, но след години ще ми бъдеш благодарна. Ще можеш да изживееш в лукс останалата част от живота си. След десет години Рамон щеше да те превърне в просякиня.

— Махай се от очите ми! Не искам да те виждам никога повече!

Уорд изпусна въздишка на облекчение. И последният товар се бе смъкнал от плещите му. Напрежението го бе напуснало.

— Честно казано, това ме устройва идеално.

Луиза Дилън проследи с поглед Уорд и Марина, които се отдалечаваха, и в душата й се събираше нова горчива омраза. Не беше достатъчно, че трябваше да смеси чистата си кастилска кръв с англосаксонска, за да спечели отново богатството и положението, което семейството й бе загубило през двете Тексаски войни. Трябваше сега да стане свидетел как копелето на съпруга й обявява внука й за свой син.

Дълбоко в сърцето си бе убедена, че Танър е син на Рамон. Уорд никога не би могъл да бъде баща на такова хубаво момче. Онази кучка бе излъгала, когато каза, че Рамон не я е обладал, че го е отблъснала. Никоя жена не можеше да отхвърли сина й. Просто Марина явно бе искала да скрие срама си.

Луиза нямаше никаква представа, защо Рамон се бе отказал от намеренията си спрямо Танър. Но тя, Луиза Ескаланте, никога нямаше да позволи нейният внук да минава за син на Уорд. Един ден щеше да го върне при себе си.

Тя се обърна и влезе в палатката. Най-напред трябваше да се погрижи за сина си. След като Рамон се оправеше, щеше да си състави план на отмъщение.

— Не мислиш ли, че е крайно време да ми отговориш? — попита Уорд.

Двамата вървяха, хванати ръка за ръка, към потока, където Джейк и Бък все още ги очакваха. Луиза бе настояла сама да се грижи за сина си. Уорд й бе дал някои инструкции, които се надяваше, че тя няма да пренебрегне, и я остави.

— Знаеш какъв ще е отговорът ми.

— Предпочитам да го чуя направо от теб.

— И ти си същият педант като сина си.

— Не се опитвай да ме заблуждаваш с големи думи. Луиза все пак позволи на учителите да се занимават и с мен, разбира се, след като бяха приключили уроците с Рамон.

— Обичам те, Уорд Дилън, и знам, че и ти ме обичаш. Не знам как, след като се вземе предвид всичко, което ни се случи. Вече не се страхувам, че ме искаш в живота си само заради Танър или че обичаш семейството си повече от мен. Искам да бъда твоя жена и щете последвам навсякъде. Този отговор достатъчно ясен ли е?

— Дори и един каубой може да го разбере — отвърна Уорд, като се усмихна. След това я привлече в прегръдките си и я целуна дълго и с безкрайна нежност.