Уилям Грифин - По заповед на президента

Когато „Лийз Еър“ придобиеше самолет — а те никога не притежаваха повече от четири самолета едновременно, в момента тяхна собственост бяха два: този „Боинг“ и „Локхийд 10–11“, който току-що бяха купили от Нортуест — те го пребоядисваха, регистрираха го и му слагаха нови номера.

После предлагаха самолета за продажба. Ако не можеха да намерят кой да го купи с прилична за тях печалба, самолетът се предлагаше за чартърни полети — „мокри“, което означаваше, че „Лийз Еър“ осигурява горивото и екипажа и се грижи за поддръжката, или „сухи“, което означаваше, че наемателят осигурява екипажа и горивото и плаща за поддръжката. Докато не дойдеше времето за годишния преглед, който беше много скъп. Тогава самолетът отново биваше паркиран във Филаделфия и предлаган за продан на наистина добра цена. Ако не успееха да го продадат, той правеше един последен полет до малко летище в Аризонската пустиня, където биваше разглобен и по-късно продаден на части.

„Лийз Еър“ бяха в бизнеса от пет години. „ЛА–9021“ беше техният двайсет и първи самолет. Понякога правеха купища пари от някой самолет, а понякога се налагаше да вземат студен душ.

На вицепрезидента Макълхъни се струваше, че този път ще се наложи да вземат студен душ. От „Сърф енд сън холидейс“ им бяха телефонирали преди десет дни, преди изтичането на техния шейсетдневен договор, и бяха помолили той да бъде продължен с нови трийсет дни. Казаха, че чекът ще бъде изпратен незабавно.

Чекът не пристигна. След четири дни пристигна телеграма, в която се казваше, че на самолета се наложило да направи „принудително кацане“ на летището в Луанда, Ангола, където проверката показала повреди, които те не били длъжни да отстранят според предварителния договор. И тъй като повредите се появили преди изтичането на първия договор, те, естествено, няма да искат неговото продължение.

С други думи, вашият самолет се повреди в Луанда, Ангола. Съжаляваме, но това е ваш проблем, а не наш.

Когато Тери, който се грижеше за делата на „Лийз Еър“, се беше опитал да се обади на „Сърф енд сън холидейс“ в техния офис в Глазгоу, Шотландия, за да обсъдят нещата, му беше казано, че този номер вече не съществува.

При първото си пътуване до Луанда Макълхъни беше спрял в Глазгоу, за да провери лично как стоят нещата. Прозорците и вратата на офиса бяха покрити с кафява амбалажна хартия, а на нея с маркер, беше написано, че помещението се дава под наем.

В Луанда той бързо беше открил повредите на самолета — в хидравличната система. Този проблем засягаше безопасността на полета, което означаваше, че Макълхъни не може да наеме втори пилот и да го откара у дома. Беше открил също така, че повечето от седалките липсват. Различни части — от седалки до такива, необходими за хидравликата — се намираха на пазара както нови, така и употребявани. Ако имаш пари. Но „Лийз Еър“ се намираше във временно финансово затруднение — не разполагаха с пари в брой.

Тери искаше да търсят отговорност от „Сърф енд сън холидейс“ за откраднатите седалки и за това, че са изоставили самолета. Да ги накарат поне да извършат поправките, за да може Макълхъни да го върне у дома. По този въпрос мнението на сестрата на Макълхъни съвпадаше с това на съпруга й.

Финансовите им проблеми продължиха малко по-дълго от очакваното, а цената на нужните части беше малко по-висока от очакванията на Макълхъни, така че изминаха тринайсет месеца, преди той и четири сандъка с резервни части да стигнат до Луанда и поправките да бъдат извършени.

Докато слизаше по няколкото стъпала, които водеха до отделението за пътниците, Макълхъни беше зает с почти приятни мисли.

„Ако тези момчета откраднат самолета, ние вероятно ще можем да получим парите за застраховката.“

А после видя местния пилот, който очакваше да получи бърза печалба от петстотин долара само за да седи на дясната седалка за около час, докато Макълхъни проведе пробния полет. Той седеше на третата редица, която сега беше последната. Ръцете му бяха в скута, здраво завързани. Глезените му също бяха завързани, на очите му беше поставена жълта лента.

— Ще го освободим, капитане — каза първият мъж, онзи с „Узито“, — когато, ако ни сътрудничите, освободим и вас.

— Ще направя всичко, което поискате, сър — каза Макълхъни.

— А защо тогава да не продължим с процедурите по излитането?

Той направи крачка встрани, за да може Макълхъни да мине край него. Макълхъни влезе в пилотската кабина и за първи път видя втория мъж.