Уилям Грифин - По заповед на президента

Президентът изчака другите да излязат, после направи знак на агента от Тайните служби, който стоеше до вратата, да я затвори.

Кохън и Хол погледнаха президента, който сякаш събираше мислите си. Накрая той се усмихна и проговори:

— Може би току-що пропуснах нещо — каза президентът. — Но не чух някой да казва, че знае за изчезналия в Ангола самолет нещо повече от вчера.

Кохън и Хол си размениха погледи, но нито един от двамата не проговори.

— И си мисля, а може и да греша, че разузнавателните ни служби са толкова много и така огромни, че понякога не помня кои агенции са част от тях, че при нас бяха всички, които би трябвало да знаят нещо по въпроса. Може би не всички трябва да знаят, но поне един от тях да знаеше нещо…

— Господин президент — каза доктор Кохън, — проверих в ЦРУ и във Военновъздушните сили отново тази сутрин. Те са съгласни, че на практика няма никаква възможност самолетът да стигне дотук, както и до Европа, без да бъде засечен.

— Това наистина е добра новина, Натали. И тази ли е причината никой да не споменава изчезналия самолет? Или може би — разбирам, че думите ми звучат малко скептично, — защото ще забележа, че нямат никаква представа какво, по дяволите, става с този самолет?

— Господин президент — каза Хол, — сигурен съм, че те — а това означава всички разузнавателни служби, сър — работят по въпроса.

— Хайде, Мат — каза президентът. — Това го знам. — Той направи пауза, после погледна доктор Кохън. — Спомняш ли си за какво говорихме снощи, Натали? Казах ти, че ще говоря с Мат, когато дойде на вечеря.

— Да, помня, господин президент — каза тя и погледна Хол.

— Казах още, че ми се иска да измисля начин да разтърся разузнавателните ни служби — продължи президентът.

— Да, сър — каза тя.

Доктор Кохън напълно съзнаваше, че мъжът, който седеше от другата страна на бюрото, е най-могъщият човек в света. И че тя работи за него. А това означаваше, че тя трябва да прави каквото каже той, освен ако не е абсолютно убедена, че идеята е напълно погрешна. В такъв случай нейно задължение беше да спори с него.

В този случай тя не беше абсолютно сигурна, че е прав, но също така не беше сигурна и че греши.

— Щом не си вършат работата — каза президентът, — заслужават да бъдат поразтърсени.

„Това — помисли си доктор Кохън — е предлаганата от него политика. И не мисля, че подлежи на обсъждане.“

— А нима това изчезване на самолет не ни дава възможност да се уверим дали си вършат работата, или не? — каза президентът.

— Много е вероятно да е така, сър — каза тя.

— На мен, както и на Мат, случаят ни се струва добра възможност да проведем „вътрешно разследване“ — продължи президентът. — Без да пречим на нищо важно, разбира се. И няма нужда никой да знае за това, освен ако не сварим някого по долни гащи, както се казва. — После, като че ли чу собствените си думи, добави: — Съжалявам, Натали. Изплъзна ми се от устата. Но нима ти не си съгласна с Мат?

„Значи Мат също е решил, че ще е безрезултатно да спори с него по този въпрос.“

— Каква е твоята идея, Мат? — запита тя.

— Както разбирам, това, което иска президентът — каза Хол, — е някой да провери кой, какво и кога е узнал. И да сравни данните.

— Това не е ли много работа за един човек? — запита тя.

— Да, работата е много за един човек, но мисля, че ако използваме повече хора, ще възникне въпросът кой от тях да носи главната отговорност и да поеме водещата роля. Те вероятно ще си подлагат крак един на друг, за да изпъкват повече, а колкото повече хора са замесени, толкова по-голям е рискът някой да заподозре нещо.

— Да, точно това е идеята ми, Натали — каза президентът. — Какво мислиш?

„Мисля, че Мат вече се е съгласил с идеята ти за това, как го нарече, вътрешно разследване, и иска да го проведе по възможност в тайна от всички.“

— Разполагаш ли с човека, който да го извърши? — запита тя.

— Снощи го помолих да си помисли по въпроса — каза президентът.

— Мисля, че имам човека, сър — каза Хол.

— Кой? — запита президентът.

— Моят изпълнителен помощник — каза Хол.

— Онзи млад мъж с приятна външност, който говори унгарски? — запита Кохън.

Хол кимна.

— Ти го познаваш, Натали? — запита президентът.

— Не го познавам, но съм го виждала да превежда за Мат в унгарското посолство — каза тя.

— Защо имаш нужда от човек, който говори унгарски, Мат? — запита президентът с усмивка.

— Унгарския получих с всичко останало в пакет — каза Хол. — Той говори седем и дори може би повече езика и унгарският е един от тях.