Уилям Грифин - Ловците

— И след това са връчили на неизвестното лице във Вашингтон шестнайсетте милиона.

— Не. Неизвестното лице във Вашингтон е искало парите да бъдат прехвърлени на личната му сметка в „Лихтенщайнише Ландесбанк“ на Каймановите острови. Трансакцията е била извършена. Отнема не повече от минута или две.

— И как се казва лицето?

— Не знаем. Може да е както мъж, така и жена. Парите са прехвърлени в банкова сметка само с номер, без титуляр.

— А сигурни ли сте, че подписът е бил на Лоримър?

— Няма съмнение в нито една от банките — а когато става въпрос за толкова пари, те са изключително внимателни — че господин Бертран лично е подписал записите на заповеди.

— Нищо не разбирам — призна Макгрори.

— И ние — обади се след него Алварес.

— Можем ли да разберем от банката на Кайманите… как казахте, че се казва?

— „Лихтенщайнише Ландесбанк“ — помогна му Ордьонес.

— Можем ли да разберем от тях кой е собственикът на безименната сметка? — продължи да настоява Макгрори.

— Няма да е никак лесно — сви рамене Ордьонес. — На Каймановите острови са по-стриктни по отношение на банковата тайна, отколкото в Швейцария.

— Може би аз ще успея да направя нещо. — Макгрори погледна Хауъл. — Ще попитам Вашингтон.

— Ще сме ви безкрайно благодарни за всяка помощ, господин посланик, и официално, и неофициално — отвърна Алварес.

— Предполагам, че ако имате представа кой е убил господин Лоримър, ще ми кажете.

— Разбира се — потвърди Алварес. — Както кой е убил господин Лоримър, така и кой е отговорен за смъртта на непознатите в имението „Шангри-Ла“.

— Полагаме всички усилия — продължи Ордьонес. — Струва ми се, че е крайно време да стигнем до нещо. Лошото е, че тази работа отнема много време, затова ще сме ви много благодарни за помощта.

— Засега обаче не разполагате с нищо, така ли? — попита посланикът.

— Разполагаме с няколко следи, които ще се окажат ценни — похвали се Ордьонес. — Първо, вече сме убедени, че е имало хеликоптер.

— Хеликоптер ли? — намеси се Хауъл.

— Да, хеликоптер — потвърди Ордьонес. — Недалече от имението открихме варели със самолетно гориво. Наоколо има следи… как се казваха онези неща, на които стъпват хеликоптерите?

— Не знам — призна след малко Макгрори.

— Ски — обади се Хауъл и Макгрори го стрелна злобно.

— Точно така — кимна Ордьонес. — По земята има следи, които със сигурност са от хеликоптер. Това ще рече, че хеликоптерът е пътувал отдалече, а горивото е било оставено там, преди да пристигне.

— Откъде може да дойде хеликоптерът? — попита Хауъл. — От Бразилия ли?

— Или от Бразилия, или от Аржентина — отвърна Ордьонес. — Може да е и от Монтевидео. Само че аз клоня към Аржентина.

— Защо? — намеси се отново Макгрори.

— Защото варелите са оттам — обясни инспекторът. — Това съвсем не означава, че хеликоптерът е от Аржентина, само че горивото е доставено оттам. Хеликоптерът съвсем спокойно може да е дошъл от Бразилия, както вие предлагате.

— И не успяхте да идентифицирате нито едно от телата, така ли? — настояваше посланикът.

— Единственото, което успяхме да научим за телата, е, че са положени всякакви усилия, за да не можем да ги идентифицираме. Не носят нищо, което да ни насочи кои са, а от дрехите са премахнати всички етикети. Взели са под наем мерцедес „Трафик“ на летището в Караско…

— Не трябва ли да покажете кредитна карта или шофьорска книжка, за да вземете под наем кола? — попита Хауъл. — И паспорт?

Макгрори отново го погледна злобно.

„Когато цялата тази работа приключи, ще ми изнесе лекция, че подчинените нямат право да се обаждат, освен ако посланикът не им е разрешил.

Извинете, господин посланик, но ми се стори, че няма да проявите никакъв интерес, а може да се окаже много полезно да разберем кои са нинджите и откъде са се появили“.

— И двете — потвърди Ордьонес. — Автомобилът е бил даден под наем на сеньор Алехандро Х. Гастор от Мадрид, който е представил испанския си паспорт, испанска шофьорска книжка и дебитна карта „Мастъркард“, издадена от „Банко Галиция“ в Мадрид. Испанският посланик научи, че нито паспорт, нито шофьорска книжка са били издавани на човек Алехандро Х. Гастор, че адресът на шофьорската книжка е на „Макдоналдс“.

— Много интересно — обади се Хауъл.

Помисли си: „Ордьонес си го бива. Питам се дали някой е забелязал моята кола там? Ами «Юкона» на посолството в Буенос Айрес, който е прекарал горивото? Нали му сложихме аржентински номера? Затова ли Ордьонес «клони към Аржентина». Затова ли е решил, че хеликоптерът е дошъл оттам?“