Уилям Грифин - Ловците

Макгрори си каза: „Напълно безсмислено е да продължавам с тази работа“.

Обърна се към агента.

— Монахан, трябва незабавно да се срещна с господин Пауъл. Да си на мое разположение.

— Добре, господине.

— Сеньора Обрегон, поканете господин Хауъл — нареди Макгрори.

— Много интересно — отбеляза културният аташе Робърт Хауъл и върна съобщението на Макгрори. — Интересно, какво ли означава всичко това?

— Надявах се ти да ми кажеш — засече го Макгрори.

— Мога само да предполагам. Тъстът на господин Мастърсън е пенсиониран посланик. В Буенос Айрес чухме, че имал проблеми със сърцето, може би затова секретар Кохън…

— Питам как така Юнг се оказва в екипа на секретаря? — прекъсна го Макгрори.

— Господин посланик, вие така и не сте споменавали този факт пред мен. Аз си мислех, че Юнг е поредният агент на ФБР.

— Нямах представа, че е в екипа на държавния секретар, Робърт — призна Макгрори.

— Наистина ли? Става още по-интересно. Какво ли е правил тук, след като дори вие нямате представа? Какво казва Монахан?

Макгрори не отговори на въпроса.

Вместо това продължи:

— Заместник външният министър Алварес е позвънил по телефона на Тед Детуайлър в осем тази сутрин. Питал дали Детуайлър ще бъде в кабинета си в девет и дали ще бъде така любезен да го покани на чаша кафе.

— Това пък защо? — учуди се Хауъл.

— Имам намерение да разбера. Щом Детуайлър дойде, ще го уведомя, че се е заразил с грип, и ще го пратя да си върви. След като няма как да предложи обещаната чаша кафе на заместник външния министър Алварес, ще го приема аз. Искам да присъстваш.

— Добре, господине.

— Господин посланик — сеньора Обрегон се показа на вратата. — Заместник външен министър Алварес и още един господин са тук за среща с вас.

Макгрори се надигна бързо от бюрото и се отправи към вратата, усмихна се широко и протегна ръка.

— Сеньор Алварес — започна той. — Каква неочаквана изненада!

Алварес, дребен спретнат мъж, отвърна на усмивката.

— Господин Детуайлър е настинал — продължи Макгрори. — Много неприятно, но — не бива да го казвам — но се радвам, защото така имам възможност да изпия чаша кафе е вас.

— За мен е истинско удоволствие да се видя с вас, господин посланик — каза Алварес и крепко разтърси ръката на Макгрори. — Единствено се надявам да не обърквам натоварената ви програма.

— В програмата ми винаги има място за вас, сеньор Алварес — отвърна любезно Макгрори.

— Позволете ми да ви представя сеньор Ордьонес от Вътрешното министерство — продължи Алварес.

— За мен е удоволствие да се запозная с вас, сеньор. — Макгрори протегна ръка на Ордьонес. — Позволете да ви представя културния аташе, сеньор Хауъл.

Всички се здрависаха.

— Разбрах от сеньор Детуайлър, че посещението ви е напълно неофициално и приятелско — уточни Макгрори.

— Напълно — потвърди Алварес. — Знаех, че двамата с Ордьонес ще бъдем наблизо, и тъй като от доста време не бях виждал приятеля си Детуайлър, реших да се самопоканя на кафе.

— Много му се искаше да се видите — обясни Макгрори.

— Бихте ли предали най-искрените ми пожелания за бързо оздравяване? — помоли заместник-министърът.

— Тъй като посещението ви е напълно неофициално, както сам казахте, може ли да предложа сеньор Хауъл да остане да пие кафе с нас?

— За мен ще бъде истинско удоволствие — кимна Алварес.

— Заповядайте, седнете — покани ги Макгрори и посочи креслата и канапето до масичката за кафе. След това повиши глас: — Сеньора Обрегон, бъдете така любезна да ни донесете кафе и сладки.

Хауъл си помисли: „Няма начин тази работа да не е свързана с кървавата баня в Такуарембо — това не е никаква приятелска визита и както Алварес, така и Макгрори го знаят.

Алварес знае, че Детуайлър «е настинал», защото Макгрори е искал да говори с него, което, по всяка вероятност, е добре дошло за Алварес. В действителност е искал да разговаря с него, но по протокол заместник външният министър не може да звънне просто така на американския посланик и да си изпроси чаша кафе.

Да, на това му се казва протокол.

Ордьонес не е просто от Вътрешното министерство; той е главен инспектор на «Вътрешен отдел» в Националната полиция на Уругвай и Макгрори много добре знае този факт.

А пък Ордьонес знае — след като той знае, значи и Алварес знае — че не съм никакъв културен аташе.

Аз знам почти всичко, което се е случило в Такуарембо, но сеньор Надут пуяк няма ни най-малка представа, че американци — още по-малко че представителят на ЦРУ в посолството му — са замесени, тъй като Кастило реши да засекрети всичко и ми нареди — според президентския указ разполага с тази власт — да не обелвам и дума.