Уилям Грифин - Ловците

Майор К. Г. Кастило, облечен в цивилни дрехи, се бе изпънал пред бюрото на президента.

„Прилича на ученик, застанал пред директора, за да го смъмрят“, мислеше си секретар Хол.

През последните десет минути Кастило докладваше за събитията след последната си среща с президента в Билокси, Мисисипи, на борда на „Еър Форс едно“ — когато президентът бе издал указа си, който изпрати Чарли в Европа, а след това в имението „Шангри-Ла“.

— Кацнахме в „Макдил“, господин президент — завърши Кастило, — и предадохме тленните останки на сержант Кранц на Централното командване, след това дойдохме тук. Заведох всички участници в операцията в апартамента си и им наредих да не споменават и дума, преди да ви докладвам, така че те ще останат в хотела, докато се върна.

— И полковник Торине ли? — попита президентът на Съединените щати. — И братовчед ти ли? Как реагираха на този домашен арест?

— Полковник Торине е наясно с положението, господине. Не се наложи да му нареждам… А Фернандо, братовчед ми, проявява разбиране.

— Това ли е всичко, Кастило? — попита президентът.

— Има още нещо, господине.

— Слушам те.

— Хауърд Кенеди беше на летище „Хорхе Нюбъри“, когато се върнахме от имението. Господин Юнг го видя.

— Агентът от ФБР ли?

— Кой е бил там? — попита посланик Монтвейл.

— Хауърд Кенеди… — започна Кастило.

— За когото се предполага, че работи за Александър Певснер — уточни сухо президентът.

— Руският гангстер ли? — ахна Монтвейл.

И Кастило, и президентът кимнаха.

— Аз май нещо не разбирам — намръщи се посланикът.

Президентът махна с ръка, за да даде знак на Кастило да му разкаже.

Кохън и Хол, запознати с историята, се спогледаха и размениха усмивки. На Монтвейл чутото нямаше никак да му хареса.

— Господине, стигнахме до споразумение с господин Певснер — започна Кастило.

— „Ние“ ли? — прекъсна го Монтвейл. — Какво трябва да означава това „Ние “? Ти и кой още? Какво е това споразумение? Нямам търпение да чуя.

— „Ние“ означава майор Кастило и твоят президент, Чарлс. Остави Чарли да довърши разказа си — настоя президентът.

— Той ни помогна много да отрием откраднатия „727“, господин посланик — обясни Кастило.

Американски „Боинг 727“ бе изчезнал от Луадна, Ангола, на 23 май 2005 година, а след като „нашата огромна и безобразно скъпа разузнавателна общност“, както се бе изразил президентът, не бе успяла да открие кой е извършил кражбата, защо и къде е липсващият самолет, президентът едва не бе загубил и търпение, и самообладание.

Беше изпратил Кастило, по онова време изпълнителен асистент на секретаря на Вътрешна сигурност, в Ангола със заповед да открие всичко, което ЦРУ, ФБР, Агенцията за борба с наркотиците и Държавният департамент — и всички останали членове на разузнавателната общност — бяха разбрали за откраднатия самолет, и бе наредил на Чарли да му докладва лично.

Кастило бе направил нещо повече. Не само че бе разбрал кой е откраднал самолета — никому неизвестна група сомалийски терористи — и какво имали намерение да направят с него — да го блъснат в „Либърти Бел“ 6 6 Либърти Бел — Камбаната на свободата, възвестила на гражданите за първото публично прочитане на Декларацията за независимост на 8 юли 1776 година — Б.пр.) във Филаделфия — ами бе открил самолетът в Коста Рика, откъдето е щял да се отправи за Филаделфия. С помощта на екип от „Делта Форс“, изтеглен от Форт Браг, той бе откраднал самолета от терористите и заедно с пилота, полковник Джейк Торине, го бяха върнали във военновъздушна база „Макдил“.

— За пръв път чувам за тази работа — възкликна Монтвейл.

— Чарлс, ти не ме ли чу, когато казах да оставиш Чарли да довърши разказа си?

— Извинете, господин президент — измънка Монтвейл.

— Нека аз да кажа каквото има, Чарли — реши президентът. — Мен поне няма да ме прекъсва. Накратко казано, Чарлс, Америка свали обвиненията срещу въпросния човек. Той се е свързал с Чарли скоро след като му възложих да разбере онова, което никой друг от разузнаването не успя. Оказа ни голяма помощ. В замяна поиска нещо.

— Естествено — обади се Монтвейл.

— Певснер казал на Чарли, че според него Агенцията — която тайно му е възлагала поръчки години наред — се опитва да го арестува в някоя от страните, където обвиненията срещу него не са свалени, за да го приберат на топло и никой да не разбере за тайните поръчки, които е изпълнявал. Освен това заявил, че от ЦРУ се опитвали да го ликвидират. За него опасност вече няма, въпреки това той е притеснен.