Уилям Грифин - Ловците

Кабинет на Главнокомандващия

Американско Централно Командване

Военновъздушна база „Макдил“

Тампа, Флорида

12:35, 1 Август 2005

Имаше няколко причини, поради които щаб-сержант Уесли Съгинс рядко влизаше в конферентната зала, когато дванайсетте стола около дългата маса бяха заети от хората, които наричаше „тежката артилерия“.

Рядко влизаше и когато вътре бяха само трима или четирима от „леката кавалерия“.

Тежка артилерия наричаше всички от генерали до адмирали, чиито пагони бяха с по три и повече звезди. Сред тях поставяше и някои видни цивилни. Например информационният сътрудник между кабинета на директора на Националното разузнаване и Централното командване. Той бе член на така наречената Изпълнителна гражданска служба и разполагаше с ниво на достъп GS–18, с каквото разполагаха генерал-лейтенантите. Информационните сътрудници от Държавния департамент, Централното разузнавателно управление и Федералното бюро за разследване разполагаха с ниво на достъп GS–16, каквото се даваше на генерал-майорите.

В „леката кавалерия“ влизаха бригадни генерали, контраадмирали, цивилни с ниво на достъп GS–15 или по-ниско.

Първата причина, поради която щаб-сержант Съгинс не заемаше място на конферентната маса, не бе, както предполагаха и леката кавалерия, и тежката артилерия, защото е на срочна военна служба и скоро ще ги лиши от присъствието си. Първата причина бе, че генерал Алън Нейлър, главнокомандващ на Централното командване, бе преценил, че щаб-сержант Съгинс си има по-важни задачи, отколкото да седи край конферентната маса и да си губи времето, без да казва и дума.

Това съвсем не означаваше, че генерал Нейлър не желаеше щаб-сержант Съгинс да знае какво става на конференциите — напротив. По навик, след повечето конференции — на ден се провеждаха поне по четири, включително разузнавателните брифинги по два пъти на ден — генерал Нейлър даваше знак на Съгинс да влезе в кабинета му и питаше за мнението му по обсъжданата тема и го молеше да даде препоръки за най-разумния начин на действие.

Макар щаб-сержант Съгинс да не присъстваше физически в конферентната зала, той чуваше всяка изречена дума. Залата бе снабдена с прецизни електронни устройства, включително множество микрофони, пръснати из цялото помещение, така че дори някой да изпуснеше молив, щеше да се чуе.

Понякога конференциите са записваха официално. В мига, в който вратата на конферентната зала се затвореше, червената лампичка над нея светнеше и се включеше надпис:

Съгинс си слагаше единична слушалка и не пропускаше и дума.

Почти всички бяха убедени, че през това време Съгинс слуша записите на оригиналния „Тъксидо Джаз Бенд“ на Боб Френч, които всички знаеха, че обожава. Съгинс никога не им обясняваше, че грешат.

Най-важното, което Съгинс правеше, докато не седеше на конферентната маса, където нямаше да обели и дума, бе да поема обажданията, както бе поръчал генерал Нейлър. Обикновено имаше да звъни на много места, и то все на важни хора или пък на такива, които си въобразяваха, че са важни и до един бяха убедени, че имат всичкото право на света да разговарят с генерала незабавно.

Някои от тях Съгинс успяваше много умело да отклони с безобидни лъжи: генералът е излязъл да потича или пък се чувства неразположен, или пък разговаря с президента, или със секретаря на Вътрешна безопасност, или пък е със секретаря на отбраната, но Съгинс ще му предаде в мига, в който се освободи.

От някои Съгинс не се опитваше да се отърве или да отклони. Сред тях бяха например президентът на Съединените щати, секретарят на отбраната, държавният секретар, секретарят на Вътрешна безопасност, директорът на Националното разузнаване и госпожа Илейн Нейлър.

Когато звъннеше някое от тези светила, Съгинс хукваше към лаптопа и написваше съобщение с името на човека. Така например, ако се обаждаше секретарят на Вътрешна безопасност, почитаемият 5 5 Титла, която се дава на членовете на Американския конгрес — (Б.пр.) Матю Хол, той пишеше:

Съобщението се появяваше на почти невидим екран, известен като ВЧК — „вътрешната черна кутия“ на генерала.

ВЧК всъщност представляваше лаптоп, съвсем същият като на Съгинс. Генерал Нейлър винаги го държеше в конферентната зала пред себе си, така че единствено той да вижда екрана.