Уилям Грифин - Ловците

— Трябва само да предадем летателния план. По това време на нощта няма да ни отнеме много време.

— Хауърд, ще се погрижиш ли за полковник Мунц? — помоли Кастило.

— Трябва ли да го заведа в болница?

— Куршумът е изваден, даден му е антибиотик. Няма нужда от болница, освен ако не развие някоя инфекция.

— Кой е извадил куршума? — попита Кенеди.

Кастило не отговори на въпроса.

— Закарай го у тях, Хауърд. В момента е все още малко упоен, но до час ще му мине. Тогава ще започне да го боли.

— Може ли да ходи?

Кастило кимна.

— Тая работа никак не ми харесва — заяви Кенеди.

— Хауърд, на тебе майка ти не ти ли е казвала, че когато се изтърсиш неканен на някое парти, може и да не ти допадне онова, което става там?

— Нямам никаква представа какви ги говориш. Ако не бях тук, какво щеше да правиш с Мунц?

— Той ми даде един телефон, в случай че нещо не е наред — отвърна Кастило. — Нали се сещаш, че нямах представа, че ще те заваря тук.

— Добре де. Какво от това?

— Специален агент Дейвид У. Юнг — младши от ФБР е в хеликоптера.

— Мили боже!

— Ще му кажа, че информацията за всички, които са присъствали, е строго секретна по заповед на президента. Нямам основание да мисля, че ще издаде нещо.

— Значи си пълен наивник.

— А ти какво искаш да направя? — попита Кастило.

Кенеди го погледна за момент, след това прекрачи бързо към вратата на фюзелажа и я отвори.

— Виж ти, каква изненада, как си, Дейвид? — попита той. — Откога не сме се виждали?

Протегна ръка.

— Стори ми се, че си ти, Хауърд — отвърна Юнг.

— Радваш ли се да ме видиш?

— По-точно казано, изненадан съм.

— Може и да съм в списъка на париите, но поне не съм прокажен — отвърна Кенеди и кимна към протегнатата си ръка. — Не се знаем от вчера, Дейвид.

Юнг пое протегнатата длан.

— Така е — съгласи се той. — Освен това, току-що разбрах, че се радвам да те видя.

— Това, че си го видял, Юнг, е строго секретна информация по заповед на президента — обади се Чарли.

— Много добре — кимна Юнг. — Така ми спестяваш терзанията и колебанията какво да правя, след като вече го видях.

— Правилно ли разбрах, че нямаше да ме издадеш, ако Чарли не те беше предупредил, че присъствието ми тук е секретна информация?

— Честно казано, Хауърд, не знам как щях да постъпя — призна Юнг.

— Добре, Хауърд, отведи полковник Мунц — разпореди се Кастило.

— Той е в безсъзнание — подсети го Юнг.

— По-скоро спи — уточни Чарли. — Разтърси го и ще разбереш.

El Coronel Алфредо Мунц се събуди в мига, в който Юнг го докосна по рамото.

— Я! — възкликна весело той. — Пристигнали сме. Сигурно съм задрямал. — Забеляза Кенеди. Hola 4 4 Hola — здрасти — исп. (Б.пр.) , Хауърд — извика той. Нямах представа, че ще бъдеш тук.

— Алфредо, можеш ли да ходиш? — попита Кастило.

— Разбира се, че мога да ходя — отвърна Мунц и се опита да стане от мястото си.

— Ще ти бъде по-лесно, ако първо свалиш предпазния колан — подхвърли Кастило и след това добави: — Юнг, разкопчай го.

Юнг му помогна. Мунц стана от мястото си и тръгна към вратата. Мина през вратата на хангара, усети, че му се вие свят, и залитна на една страна. Протегна здравата си ръка като крило на самолет и извика „Фиииииу“ и заситни ту наляво, ту надясно през хангара.

Без да каже и дума, Кенеди отиде при него и го задържа на място.

— Ще кажем на жена ми, че съм се прострелял, докато съм си чистил пистолета — довери Мунц на Кенеди. — Ти си ми свидетел, да знаеш. Жена ми все разправя, че имаш лице на честен човек.

Кенеди поведе Мунц към Кастило.

— Хауърд ще се погрижи за теб, Алфредо — обясни Чарли. — Благодаря ти за всичко.

— За мен беше истинско удоволствие — поклони се Мунц.

— Предполагам, с теб ще се чуем, Чарли — обади се Кенеди.

Кастило кимна.

— Благодари на шефа си от мое име, Хауърд.

— На всяка цена — кимна Кенеди и поведе Мунц към задната част на хангара.

Кастило заобиколи „Рейнджъра“ и отвори вратата на втория пилот.

— Брадли, прехвърли всичко — всичко от хеликоптера, което е наше — на „Лиъра“ и гледай да остане седалка, на която да сложим сержант Кранц.

— Слушам, господине — отвърна ефрейтор Лестър Брадли.

— Ще ти помогна с тялото — предложи Юнг.

— Само го прехвърли през рамото ми — помоли Кастило. — Аз ще го пренеса.

Пет минути по-късно наземен контрол от „Хорхе Нюбъри“ даде разрешение за излитане на „Лиър пет-нула-седем-пет“ от писта трийсет и едно.