Зейн Грей - Гърмящото стадо

— Ха! — извика Джет с пресипнал и решителен глас.

Привикналостта към лагерната работа у нея беше по-силна, отколкото у другите. Тя пристъпи методично към сандъците с продукти. Кетли, без да му нареждат, донесе дърва за огъня. Фолънсби и Пруит се върнаха и се настаниха под една топола. Лицата им бяха мрачни и бледи, като привидения. Джет влезе в палатката си и когато отново излизаше оттам, поглади русата си брада. Той покашляше остро както винаги, когато си попийваше.

Този път Мили не мръдна от колата, не намери повод и да се намеси в работата. Пък и никой не я повика. Все едно, че не съществуваше. Всеки член на групата беше налегнат от собствените си мисли. Вечерята приготвиха и изядоха при неестествено мълчание. Затишие пред буря.

Кетли донесе чиния с храна при колата, която безмълвно подаде на Мили. Тя погледна в очите му и й се стори, че се е лъгала в дружелюбната природа на този човек. Когато той се обърна, тя забеляза в колана му револвер. Това въоръжение беше необикновено за един ловец на бизони.

След вечерята г-жа Джет остави мъжа си да изпълни задълженията си, а тя се мушна в палатката си с едно многозначително: „Аз опаковам, да съм готова преди мръкване.“

Мили видя как Фолънсби смигна на Пруит и Кетли, за да се отстранят малко. Щом се пръснаха в разни посоки, Джет се приближи.

— Ренд, това е последната игра, а картите са лоши.

— Ха! — извика гигантът, без да поглежда.

— Жена ти ни смени картите — продължи Фолънсби без особена злоба. — Не си само ти виновен за тази свинщина.

— Аз малко си сръбнах, Хенк — отвърна Джет приглушено.

— Ти си си пийнал — продължи другият приятелски, — но сега трябва да изтрезнееш. Ще направя последен опит. Искаш ли да ме чуеш?

— Не съм глух.

— По-добре да беше… Е, Ренд, работата стои така, просто и ясно: ти ни измами, но ако оправиш сметките ни, всичко пак ще е в ред. Имаме голям шанс, да направим още един богат лов — най-малко четири хиляди кожи като нищо. Разбра ли? Само да не е тази ненаситна жена, която така те промени. Бий я, докато поумнее, или я хвърли в реката. Джет, говоря като мъж на мъж. И ти казвам, ако продължава още така, много скоро ще стане късно. Рискуваме тук ужасно много. Ловците ще разберат, че не ловуваме бизони; да товарим и тръгваме.

— Ние ще тръгнем утре рано — отвърна Джет мрачно.

— Кои?

— Групата е моя и аз ще тръгна. Ако ти и Пруит искате да останете, ще ви отделя хранителни продукти.

— Много си любезен — отвърна подигравателно Фолънсби. — Мисля обаче, че ако трябва да делим, ще делим парите, снаряжението и всичко.

— Тук е главният проблем — изръмжа Джет.

— Човече, ти съвсем загуби ума си — извика другият с леко учудване.

— Другояче не можеш да действаш!

— Ха-ха-ха! — изцвили веднага Джет.

Фолънсби наведе сухото си орлово лице и закрачи насам-натам с кръстосани отзад ръце. Изведнъж той извика на Пруит, който веднага дойде при него.

— Говорих с Джет, Енди, честно и открито; няма повече смисъл. Той и жената напускат лагера утре рано.

— Утре рано, а? — запита Пруит.

— Да, и ако останем тук, той иска да ни остави половината провизии. Аз му казах, ако ще дели, ще дели всичко.

— Ха, и какво каза той на това?

— Че това е проблемът, и ми изцвили в лицето.

— Хубава работа, не изглежда много учтив старият негодник… Стига съм приказвал празни приказки. Ако се разправям още веднъж с него, ще стане весело. Остави му време до утре, да помисли.

— Искате ли, момчета, да пиете с мен по чашка? — запита Джет с презрение.

Те се отдалечиха, без да продумат. Мили се обърна. Кетли се беше подпрял на един пън, слушайки всичко с прикован в Джет поглед, който не предвещаваше нищо добро. Джет беше още новак в граничната земя и попадна бързо под лошо влияние. Но в друго отношение той не научи нищо ново. Бързият преход от честен към престъпления за този човек беше най-простият начин да задоволи индивидуалистичната си природа. Пиянството и грубият живот под открито небе съсипаха живота му. А свързването му с жена от границата беше може би най-фаталната му стъпка. И тези крадци принизиха още повече мръсния му характер, като вероятно го бяха привлекли към изпълнен с престъпления път на живота. Но Джет не разбираше хората от дивия Запад. Още по-малко разбойници като Фолънсби и Пруит.

Мракът се спусна върху лагера и реката. Щурците засвириха и жабите закрякаха. Лагерният огън загасна, скоро изчезна и слабата светлина в палатката на Джет. Самота обхвана душата на Мили, душата й се потопи в дълбока тъга. Какво ли означаваше дивото виене на вълците? Надеждата и отчаянието танцуваха своя див танц. На няколко мили оттук Том Доун лежеше в своята палатка, спеше и може би сънуваше нея.