Джеймс Грейди - Сянката на Кондора

Взривът изненада капитан Роу. Той нямаше представа какво избухна, но реши, че е някаква граната. Това означаваше, че противникът им е тежко въоръжен, решителен и много опасен. Също така означаваше, че той няма защо повече да се въздържа от действия спрямо саботьора. Не без удоволствие той нареди на хората си да стрелят.

Куршумите от автомат „М16“ пробиват дебелата ламарина на кутия за амуниции без никакви проблеми. Изстрелите от трите автомата на хората на капитан Роу направиха Нурич на пихтия. Той умря, преди да разбере какво му се е случило.

Капитан Роу разгледа, безформения труп на тревата пред него. В светлината на фенерчетата им той изглеждаше нереален. Помощникът му, който може би почувства съжалението на шефа си, че не го е заловил жив, се опита да го успокои:

— Нямахте избор, сър. Трябваше да стреляме.

Капитан Роу погледна помощника си озадачено. Той кимна на сержанта с радиостанцията за връзка с „Малмстром“ да му даде микрофона. Преди да предаде съобщението в базата, той каза:

— Но, разбира се, лейтенант. Знам това.

Капитан Роу така и не разбра защо помощникът му е толкова загрижен — в края на краищата планът им бе успял.

В събота сутринта телефонът разбуди Малкълм в 7, 14. Острият звън го стресна и той събори очилата си от нощното шкафче, когато пипнешком се мъчеше да вдигне слушалката. Той изруга, вдигна очилата си и се обади.

— Кондор? — попита гласът хладно.

— Да — отвърна Малкълм. Той погледна през рамото си. Шийла лежеше до него и гледаше неподвижно тавана. Той протегна ръката си към нея. Без да го погледне, тя извади своята над завивката и намери неговата. Той хвана слушалката така, че тя да може да чува.

— Обажда се Карл. Рано тази сутрин предотвратихме съветска операция срещу ракетната площадка. „Розата“ е мъртъв. Единственото нещо, което не е приключило, е твоето изследване. Сложи му точка в понеделник, сбогувай се с града и върни джипа в базата. Там те очаква заповед за пътуване.

— Разбирам — каза Малкълм, след като Карл замълча.

— Получих инструкции да те информирам, че сме доволни от работата ти. Макар че от нея не получихме никакви конкретни резултати, ти беше важен елемент от операцията.

Малкълм не отговори и това раздразни Карл.

— Между другото — продължи той, без да скрива подигравателната нотка в гласа си, — информацията за тези хора се получи преди около час. Очевидно си ни дал погрешни данни, защото властите в районите, от които според теб са се преселили, нямат никакви данни за тях.

— Съжалявам, ако съм допуснал грешка. — Малкълм внимателно контролираше гласа си.

— Хм. Няма нужда да ни се обаждаш, докато не стигнеш „Малмстром“. Операцията е прекратена.

Малкълм бавно затвори телефона и погледна Шийла. Тя продължаваше да фиксира тавана.

— Чу ли? — попита той. Тя бавно кимна.

— Според мен Карл греши. Тук определено нещо не е наред, но ми се струва, че е по-добре да се обадиш на Чоу. Той ще иска да знае какво е станало и освен това имам нужда от помощта му.

Шийла бавно се обърна към него. Тя поклати отрицателно глава.

Той се намръщи.

— Какво значи това? — Той се приближи до нея и нежно докосна лицето й. — Рано или късно ще трябва да му се обадим, знаеш това.

Малкълм усети как една сълза потече по ръката му. Шийла го прегърна и го накара да легне.

— По-късно — прошепна тя с болка. — Ще му се обадим по-късно. Все едно е, но ще бъде твърде късно за всичко останало, ако му се обадим сега. По-късно. Сега ме прегърни.

— И не ти казаха нищо повече? — попита Чоу, докато крачеше из стаята. Нищо повече за този човек? — Чоу посочи снимката на „Розата“, която Възрастния беше изпратил на Малкълм преди четири дни.

— Нищо повече от това, което са открили или по-скоро не са открили за Робинсън и Кинсайд.

Бяха се обадили на Чоу малко преди единадесет. Той пристигна в мотела им в дванадесет и десет. При този интервал Малкълм не можеше да прецени къде е отседнал. Би могъл да е в мотел в другия край на града, както и в някой град на двадесет мили.