Джеймс Грейди - Сянката на Кондора

— Ние също го засичаме, сър. Между „Лисица4“ и него има възвишение и затова не го виждат.

— Дайте ми бинокъла — нареди Роу.

Инфрачервеното оптическо устройство беше една от вещите, които ценеше. Той бавно огледа района около ракетната площадка, където беше умрял Паркинс. Блясъкът от осветлението на самата площадка влошаваше видимостта му, но това не го тревожеше особено. Това място наблюдаваше „Лисица7“.

Роу нямаше да го види, ако той не беше помръднал точно когато зрителното поле на бинокъла му се плъзгаше оттам. Намести фокуса и се вгледа. Видя ръка и нещо подобно на кутия. Когато фигурата се размърда отново, той различи очертанията на човек. Цветовото изкривяване на инфрачервения бинокъл не му попречи да различи маскировъчните му дрехи. Той разгледа кратко фигурата и подаде бинокъла на помощника си. Когато шепнеше в микрофона, той се усмихваше.

— „Лисица“ вика всички! Потвърждавам неприятел на сто метра южно от номер едно. Източно от хребета, на около двадесет метра от оврага. 7, 8 и 9, прекъснете пътя му за отстъпление. 3 и 10, дръжте западния фланг. 11 и 4, дръжте изток. 14, заеми позиция на север от площадката. Стойте настрана от светлината. Така ще му попречите да се приближи. Аз отивам откъм източната страна на площадката, а 5 откъм западната. 2 остава в командния център за координация. След две минути по местата. Задържане по мой сигнал. Тръгвай!

Нурич беше скрил колата зад купчина чакъл за поддръжка на пътя, на едно място, където черен път пресичаше шосе номер 2. Реши, че никой не би я забелязал там в два и тридесет след полунощ. Той съблече горните си дрехи, намаза лицето си и си сложи тъмни маскировъчни ръкавици. След това провери още веднъж оборудването и премина двете мили, които го деляха от ракетната площадка. Последната четвърт миля измина пълзешком, като се възползваше от всички естествени прикрития. Съветските експерти нямаха единно мнение по въпроса колко телевизионни камери се използват за охрана на тези силози. Нурич не желаеше да се показва на мониторите на охраната.

Началниците му бяха казали, че е достатъчно да се приближи на половин миля, но също така бяха подчертали, че резултатите са по-добри от по-близко разстояние. Той допълзя на сто метра и включи устройството. Пет минути по-късно започна да свети червената лампичка, която означаваше край на записа. Нурич сложи на гърба си тежката раница и запълзя обратно. Беше изминал едва двадесетина крачки, когато го осветиха с прожектор. Ярката светлина моментално го заслепи. Но преди да утихне викът:

— Стой! Изправи се с ръце на главата! — Нурич вече беше свалил устройството от гърба си, беше извадил пистолета си, калибър „45“, и се изтърколи вляво. Изстреля светкавично два куршума. Вторият разби стъклото и угаси прожектора. Тежкият куршум проби ламарината и разкъса ръката на невнимателния войник, който беше забравил, че трябва да стои настрана от светлината, която му е в ръцете. Заповедта на капитан Роу беше да се направи всичко възможно, за да се залови саботьорът. Не стреляше дори след като той рани един от хората му. Надяваше се да го хване жив. Извика му още веднъж да се предаде.

Нурич още не знаеше, че е попаднал на засада. Реши, че случайно го в заловил някой от редовните патрули. Знаеше, че е ранил един, и не би трябвало патрулът да е повече от трима души. Трябваше да убие другите двама, преди да успеят да се обадят за помощ. Придърпа устройството към себе си и натисна бутона за самоунищожаване. Изтъркаля се встрани точно когато капитан Роу го подкани да се предаде за втори път.

Една от лъжите, които бяха наговорили на Нурич началниците му от КГБ, беше за устройството за самоунищожаване. Бяха му казали, че то действа с две минути закъснение — достатъчно време, за да го включиш, да се убедиш, че работи, и да избягаш от взрива. Всъщност закъснението беше само десет секунди — достатъчно време, за да поправи грешката си, ако го включи, без да иска. При даден контакт устройството започваше тихо да бръмчи и техниците му бяха казали, че може да го изключи до двайсетата секунда. Всичко това идеално отговаряше на целите на Рижов. Ако се наложеше Нурич да унищожи устройството, нямаше причина защо край нея да не бъде намерен и труп.

Но Нурич не се забави дори десет секунди. Когато взривът разкъса устройството, така че възстановяването му да бъде невъзможно, той вече беше на близо седем метра. Експлозията го отхвърли дори още по-далеч. Няколко парчета метал се забиха в крака му, но не беше сериозно ранен.