Джеймс Грейди - Сянката на Кондора

Изглежда, Донович се е занимавал само с едри пратки. Проверяваме подробностите, които е съобщил на Паркинс, и очаквам, че до голяма степен ще се потвърдят. Но си мисля, че е скрил доста много, за да има с какво да се пазари, ако дойде при нас. Пуснал е на Паркинс примамката, че много голям и важен агент ще мине през Лондон на път за САЩ, за да провери тамошната им мрежа във връзка с някакъв важен проект, за който американското разузнаване не знаело нищо. Отказал да даде повече подробности. Куриерът казал, че веднъж останал близо до пощенската кутия, за да види кой получава пратката. Това ме кара да мисля, че и без това е смятал да дойде при нас. Паркинс пише, че е задържал доста информация, за да запази интереса към себе си.

— А може и да е лъгал по една или друга причина.

— Възможно е — съгласи се Кевин неохотно, — но Паркинс не е мислел така. Куриерът му е съобщил, че агентът трябвало да получи много пари чрез „пощенска кутия“, недалеч от лондонското летище, и на следващия ден да замине за Щатите през Торонто.

Според мен Паркинс не се е доверявал на мерките за сигурност на генерала и затова е решил да се презастрахова, като тръгне сам по дирята. Според последния му доклад с пощенско клеймо от лондонското летище той засякъл агента, когато вземал парите от уговореното място, проследил го до летището и си запазил място за същия полет. Пише, че ще го следи, докато може, а също и че се притеснява, задето е загубил връзка със своите хора, защото генералът не им позволявал да прибягват до помощта на други канали извън собственото му ведомство.

— Глупава работа. Паркинс научил ли е нещо друго за този агент? Куриерът казал ли му е нещо повече?

— Дал му някакво име. Крумин. Не знаел дали това е истинското име, или псевдоним на агента, просто началникът му веднъж го нарекъл така.

Паркинс казал на куриера да довърши задачата си. След седмица му предстояло ново пътуване и дотогава Паркинс се надявал да е научил достатъчно, за да разнищи цялата работа.

Има още дребни подробности, някои несъответствия, които проверяваме, но същността е тази. Какво мислите вие?

Възрастния мълча дълго време, преди да отговори.

— Това може и да е вярно, разбира се — каза той. — Записките му може и да са истински, което би трябвало да можем да установим. Думите на куриера, ако наистина е бил такъв, може до голяма степен да са верни. Проследяването на агента може да обясни пристигането на Паркинс в Щатите, макар че не е ясно как и защо се е озовал там, където го намерихме. Научихте ли нещо друго за куриера?

— Нищо. Дори и да се е върнал тук, не се е свързал с никого от нашите хора.

— Даа. Склонен съм да вярвам в по-голямата част от доклада на Паркинс, но не заради това, което си научил ти, а заради това, до което стигнах аз.

Кевин не скри разочарованието си:

— Какво искате да кажете?

Възрастния не обърна внимание на чувствата му.

— Обадих ти се, за да ти съобщя някои важни новини, но всъщност и аз научих нещо. Откакто започна всичко, ние проучваме всички възможни сведения. Днес следобед получихме нещо интересно. В берлинската резидентура на КГБ ЦРУ има двоен агент. Той докладва, че някакъв куриер е направил точно това, което пише в доклада на Паркинс, че се е напил и е издрънкал нещо пред някой от нашите. Операцията едва не пропаднала, но още имало шансове. Двойният казва, че ще направят втори опит, че ще изпратят тук нов човек през Берлин и Лондон.

— Но това е невероятно! Откъде в КГБ знаят, че куриерът им е проговорил?

— Наистина, как? Очевидно началниците му вече са го подозирали. Разбира се, те са имали някои преимущества. Във всеки случай двойният агент твърди, че куриерът е ликвидиран и че във вторник ще последва нов опит да изпратят човек. Някъде рано сутринта на същия ден той ще ни съобщи с кой полет. Върни се в Берлин. Свържи се с резидента на ЦРУ. Той ще ти предаде номера на полета. Ние ще проверим списъка на пътниците и може би, докато кацнете в Лондон, ще сме стигнали до нещо по-определено. Ще ти помогнем, доколкото можем, а ти ще се опиташ да разбереш кой точно е нашият човек.

— И какво после?

— После ще чакаме, за да видим какво е толкова важно, че ги кара да рискуват след смъртта на Паркинс.