Джеймс Грейди - Сянката на Кондора

Кевин застана в самия край на тълпата, събрана в чакалнята. Повечето от пътниците гледаха как от време на време по лентата идва багаж и някой от предните полети нетърпеливо си го вземаше. Кевин оглеждаше тълпата.

Тайлър Касъл работеше за MI5, най-голямата британска контраразузнавателна централа, от единадесет години. За кралицата и страната си беше изпълнил съвсем добре доста задачи. Гордееше се с професията си. За разлика от много негови колеги той нямаше нищо против да работи с американците. Според един слух, който той беше дочул от друго място, дори обичаше да работи с янките. Сам Касъл не би казал това, макар че смяташе сътрудничеството с американците за доста поучително и приятно. И техният бюджет със сигурност беше доста солидно подплатен. Случаят, с който се занимаваше тази сутрин, беше определено интересен. Касъл се запъти към стената, на която се беше облегнал Кевин, и небрежно го попита:

— Как беше полетът, приятелю? — Касъл смяташе, че американците се чувстват излъгани, ако не ги наричаш „приятелю“ от време на време.

Кевин погледна ниския, лошо облечен англичанин, когото познаваше, и отвърна:

— Добре, благодаря. А ти какво правиш тук?

Двамата говореха тихо. Най-близкият човек, една жена с вид на стара мома, беше на десет фута от тях и те не се тревожеха, че може да ги чуе.

— О, нищо особено. По работа съм. Хората от Специалния отдел са получили молба за съдействие и малко информация от вашия местен човек. Разбира се, това събуди у нас желание да помогнем и предложихме услугите си. Вашият любезно ни благодари, но каза, че няма нужда от нас. Нашият помощник-шеф реши, че тукашният ви представител няма достатъчно пълномощия да иска съдействие от нас, и се обади на един от вашите заместници и ето ти след половин час лондонският ви представител каза, че можем да ви помогнем да намерите един руснак от този полет.

Със Специалния отдел уредихме забавянето на багажа, така че да имаме максималното възможно време за проверка на пътниците, преди да се пръснат из добрата стара Англия, а долу нашите проверяват с рентгена багажа на тримата, които сме заподозрели. Не можем да ги гледаме по-подробно, защото не знаем какви хитрини е измислил руският чичо, за да разбере кога някой е ровил в куфара му. Надявам се, няма да възразиш.

Кевин се усмихна на събеседника си. MI5 се беше разтревожило за американска операция в Англия, провеждана без знанието на тайните служби на Нейно величество, узнало бе за контакта му със Специалния отдел и беше упражнило натиск; за да бъде допуснато в играта. Кевин се безпокоеше да не би да знаят прекалено много. Колкото повече хора са включени в една тайна операция, толкова по-малко тайна е тя. Но политиката, мислеше Кевин, си е политика.

— Точно обратното. Виждам, че сте се заели с нещата както трябва. Някакви резултати досега?

— Не, нищо определено, но ми се струва, че напредваме доста бързо. Никой от тримата не е запазил място за Канада, но това не означава нищо, тъй като нашето момче вероятно ще промени самоличността си за втория етап от пътуването. Все още търсим, но аз вече имам своите предпочитания.

Най-малко вероятният избор е Йохан Рестовчик, място 12В. По документи е полски професор и не е много лесно да го потвърдим, което само по себе си вече е съмнителни, но по паспорт е шестдесет и три годишен, а изглежда поне на седемдесет. Не мога да си го представя в някаква сериозна тайна операция, а доколкото разбрах, за нещо такова става дума.

Добре, помисли си Кевин, не знаят много подробности. Когато Касъл спря, той не каза нищо.

— Следващият, когото заподозряхме, е Шон О’Флеърти, по документи ирландец. Има някои несъответствия между данните в паспорта му и нашата документация, но предполагам това, е защото косъмът му не е чист в друго отношение. Ако се занимава с нещо, то е свързано с ИРА.

И остава номер три, Ян Марковиц от място 42В. Още в началото ни направи впечатление. На пръв поглед всичко е окей, но в нашите компютри няма никакви данни за него от официални полски източници. Нито във вестниците, нито в търговските списания, нито в правителствените доклади, дори не и сред членовете на партията. Никакви награди или почетни звания, нищо. Всичко това е много странно за доверен търговски представител, изпратен на изложение в Лондон съвсем сам. Накарахме момчетата от MI6 да проверят техните източници, естествено, без да им казваме каквото и да било, и доколкото разбирам, вашите хора правят същото. Но това ще отнеме известно време. Този Марковиц е на средна възраст, добре е физически и се обзалагам, че е той.