Робърт Грейвс - Велизарий

Господарката била заставена да чака часове в приемната на Бронзовия палат — едно малко, задушно помещение, — където била разпитвана от редица важни и не чак толкова важни лица, главно евнуси, всеки от които се опитвал да я накара да наруши упоритото си мълчание. Императрицата, един след друг я уверявали те, отказвала да приеме просители, ако те не изложат подробно същността на своето прошение. Господарката отговаряла, че ако императрицата научи как задържат една толкова важна просителка, непременно ще ги накаже за спънките, които й правят. Нима не разбират по нейната сериозност, че тя не би безпокоила императрицата напразно?

Най-сетне усилията й се увенчали с успех. Тя била допусната в драпираната с копринени завеси приемна зала на Теодора при втората аудиенция, започваща от два часа. Господарката влязла с кошницата и с двете си деца Фотий и Марта, сърдити и разплакани, защото били пропуснали обеда си — държали ги в Бронзовия палат от осем часа сутринта. Тя познала един-двама от придворните и преторианските стотници, които бе срещала някога в публичния дом, но взела мерки тя самата да не бъде позната от тях. Красивият златен кръст на гърдите и вдовишкият траур се оказали достатъчно добро прикритие, а и тя бе станала значително по-закръглена, отколкото по времето, когато беше акробатична танцувачка. Десет години не бе идвала в тази част на света.

Господарката проследила церемониите, предхождащи аудиенцията, която Теодора даваше в различен час от тази на Юстиниан, за да могат висшите имперски сановници да й оказват съдействие. Един свещеник сложил началото с кратка молитва, били изпети няколко респонзориума, а през това време Теодора, е презрително изражение на лицето, си правела маникюра с едно мъничко ножче. После оттеглили се от длъжност сановници и благородни дами се доближили един по един много почтително до трона й, за да целунат подгъва на нейната мантия или подметката на пантофа й. Тя ги поздравявала студено. Тогава започнало шествието на просителите. Някои от тях Теодора изслушвала с внимание, а други — нетърпеливо и със свити вежди. Решенията й били кратки и категорични:

„Тази жена да се дари със злато“, „Това прошение да се отпрати към негово величество императора“, „Изведете този нахалник навън и го наложете добре с камшик“.

Всички се отнасяли с явно страхопочитание към Теодора.

„И все пак тя никак не се е изменила“ — помислила си моята господарка. Най-после Нарзес, шамбеланът евнух, обявил нейното име, сякаш оправдавайки се:

— Антонина, вдовица на еди-кой си, търговец на коприна, бивш ковчежник на сините в Антиохия, с лично прошение. Упорито отказва да влезе в подробности, но настоява, че нейният въпрос е от голямо значение за империята и за твое величество.

Господарката се приближила и направила дълбок поклон.

Теодора слушала с любопитство, наклонила леко главата си по стар обичай. Господарката едва не загубила самообладание, едва не се хвърлила да разцелува старата си приятелка; очите й се напълнили със сълзи. Тя бе много привързана към Теодора и почувствувала голяма гордост за нея, като я гледала седнала с такава грация и самоувереност на златния трон.

Теодора се обърнала към господарката:

— Какво хубаво момиченце! Твое ли е?

— Да, пресветла господарке.

— Как му е името?

— Марта, пресветла господарке.

— Защо Марта?

— Това е християнско име, твое величество. Детето е кръстено.

— Но защо не Мария? Или Елизабета? Или Дорка? Или Анна? Или Зоя?

Моята господарка станала по-смела:

— Кръстих я Марта в чест на сестрата на онзи Лазар, който бил възкресен от мъртвите. Марта, доколкото ми е известно, предпочела простия домашен живот пред еретичните религиозни спорове.

Свещениците били възмутени, но Теодора се усмихнала благосклонно и казала на шамбелана:

— Опразни залата, и то по-бързо. Искам да говоря насаме с тази умна и благочестива вдовица.

Преди още последните просители и стражите да излязат от залата, императрицата станала от трона си, спуснала се към Антонина и я прегърнала нежно, плачейки от радост.

— Антонина, мила моя, мислех те за мъртва! Казаха ми, че си загинала при земетресението в Антиохия! Не те познах, докато не проговори. Защо не ме потърси по-рано? Никога не съм имала по-добра приятелка от теб, скъпа ми Антонина!

Господарката поискала прошка, като обяснила, че не била сигурна дали Теодора ще има желание да види старите си познати, след като заема днес такова високо положение.