Робърт Грейвс - Велизарий

Преди да опиша подвизите му, трябва да ви разкажа малко повече за нашия живот — на господарката и моя — в Антиохия. Един ден по пладне (беше двайсет и девети май), в годината, през която започна тази нова персийска война, седяхме в градинската галерия и чакахме да бъдем извикани за обед. Мястото беше прохладно, облицовано с великолепни сини плочки, с непресекващ игрив фонтан и бял мраморен басейн, гъмжащ от пъстроцветни риби и заобиколен със саксии цветя, някои от които бяха много редки, внесени от Далечния изток. Господарката клюмаше сънливо над някакво ръкоделие — денят бе тъй душен, че не можеше да работи. Аз също чувствувах мъчителна отпуснатост — физическа и умствена. Изведнъж ми прилоша. Сякаш цялата земя се люлееше под мен. Ужасих се: нима ме бе пипнала холерата? Нима щях да умра след няколко часа? Холерата вилнееше в по-бедните квартали на града, като вземаше по пет хиляди жертви всеки ден. Недалеч се издигаше великолепен храм в коринтски стил, посветен някога на богиня Диана (сирийците наричат същата богиня Астарта), но повече от едно столетие използуван като главна квартира на сините. Седнал в галерията, аз се опитвах да съсредоточа погледа си върху широкия перистил на това солидно здание и върху неговите колони от жълт нумидийски мрамор, извисяващи се в стройни редици. Но и те се люшкаха като пияни и при едно особено силно залитане имах чувството, че падат настрани, при което целият перистил се срути сред страшен тътен и грохот! Изведнъж разбрах, че не на мен ми е прилошало, а на майката-земя! Бях свидетел на земетресение с огромна и ужасяваща сила. Сграбчих сина на господарката Фотий и малката Марта, които играеха на пода до мен, и изтичах в градината, последван от препъващата се господарка. Спасихме се на косъм: едно още по-мощно потръпване на земята ни захвърли всички долу и нашият красив, великолепен, уютен дом се превърна в безформена маса от каменни и дървени отломки. Някакъв летящ предмет ме удари по главата и изведнъж открих, че ръцете ми автоматично са започнали да извършват плувни движения, сякаш бях изхвърлен в морето от борда на потъващ кораб и се борех с огромни вълни. Всъщност точно в този момент, макар и тогава да не знаех това, хиляди мои съграждани също плуваха, и то в отчаяна борба на живот и смърт. Защото голямата река Оронт, придошла от пролетните дъждове, бе излязла от коритото си под действието на земните гърчове и сега водната стена, висока двайсет стъпки, помиташе всичко в ниската част на града.

Когато главата ми се проясни малко, хванах господарката за ръка и двамата изтичахме обратно към мястото, където само допреди няколко минути се издигаше къщата, и с неистови крясъци викахме по име двете по-големи деца, техния учител и останалите слуги. Но всички бяха заровени под прашните развалини, с изключение на двама градинари, един слуга, който изтичал през задната врата още при първия трус, и една тежко ранена прислужница. Опитахме се да освободим някого, който стенеше близо до нас под развалините (мисля, че това беше зълвата на господарката), но изведнъж духна силен вятър и в рухналата грамада се разрази пожар, като направи всякакви спасителни работи невъзможни. По едно време ми се стори, че долавям приглушените писъци на големия син на господарката, но когато отидох на мястото, не можах да чуя нищо. След това силата на трусовете започна постепенно да намалява. Няколко часа по-късно можехме вече да направим равносметка на този ужасен ден.

Антиохия, вторият град на Източната империя (макар че Александрия, Коринт и Ерусалим смело му оспорват тази титла), лежеше в развалини. От оцелелите му жители (чийто брой преди земетресението възлизаше на три четвърти милион) само няколко хиляди не бяха останали бездомни, а опустошителни пожари погълнаха дървените къщи, пощадени от самото земетресение. Нито една църква или друга обществена сграда не остана неповредена. Дълги, невероятно дълбоки цепнатини бяха разкъсали земната твърд, поглъщайки цели улици с техните къщи. Най-жестоко пострадалите квартали бяха острацинекият и нимфейският, но най-много загинали имаше в градската баня, наречена на имената на Адриан и Траян, която била претъпкана в момента на първия трус.

Не липсваха и другите беди, които съпътствуват винаги едно земетресение от такъв мащаб: грабежи, бунтове, замърсяване на питейната вода, разпространение на заразни болести сред населението (особено се засили холерата) и ожесточени религиозни спорове във връзка с причината за постигналото ни бедствие. За щастие имахме способен градоначалник, който запази доверието на по-голямата част от оцелелите. Той организира групи за спасяване на затрупаните от развалините жертви, за борба с пожарите, за погребване на мъртвите, за построяване на временни заслони и за събиране и разпределяне на храна. Ако не беше той, положението ни щеше да бъде наистина отчаяно!