Робърт Грейвс - Велизарий

Анастасий прояви неблагоразумието да се вслуша в този съвет. Владетелят на прохода почина скоро след това и синовете му се скараха за неговото наследство. Тогава най-младият от тях, когото лишили от полагащия му се дял, писал на Гобад, като му предложил една силна персийска военна част да завземе Каспийските врата, а той самият да бъде назначен за владетел на крепостта с голяма годишна заплата. Гобад изпратил военната част, завзел прохода, убил всички синове, включително и най-младия, и се зарадвал, че най-западните му владения ще бъдат вече добре защитени от хунски нападения. Ако Анастасий бе дръзнал да изпрати своевременно искания от стария владетел гарнизон, щеше да има възможност, винаги когато пожелае, да пуска хунските пълчища в персийската част на Армения със същата лекота, с която градинарят отприщва водния резервоар и наводнява напоителните канали.

Толкова за Каспийските врата. Що се отнася до укрепването на Дара от страна на Анастасий, един стар договор забраняваше и на двете империи да изграждат нови укрепления по границата. Персите бяха силно раздразнени от този негов акт, но Анастасий укрепи и селището Ерзерум в Ромейска Армения, като го превърна в силна градска крепост. Това също бе посрещнато много зле от персите, както и умилкването му около монасите манихейци в Персийска Армения, на които се опитваше да внуши, че е таен последовател на тяхната секта.

Когато Анастасий умря и бе наследен от Юстин, Гобад се разтревожи сериозно за бъдещето. Той знаеше, че Юстин е добър войник, и чувствуваше приближаването на собствената си смърт. Подобно на повечето източни царе той ненавиждаше законния си наследник, който носеше името Кавус. Обичаше безумно най-малкия си син Хосроу, роден от втората му съпруга, чиято саможертва го спасила от така наречения Замък на забравата, където бил затворен в течение на две години от един самозванец. Тя сменила дрехите си с неговите и останала вместо него в килията, а когато измамата била разкрита, загинала след най-зверски мъчения. Преди да избяга, Гобад й се заклел, че ако успее някога да върне трона си, нейният син ще го наследи. Освен Кавус имаше още един син, Джамасп, който беше най-способният пълководец в цяла Персия и се ползуваше с доверието на всички благородници, но не можеше да претендира за престола, тъй като бе загубил едно око в някакво сражение с хуните. Никой човек с недъг или уродливост няма право да царува в Персия, а една особеност на персийските закони е, че те не могат никога да бъдат отменени или изменени. Години наред Гобад бе обмислял как да отстрани Кавус, който се ползуваше от лоялната подкрепа на брат си Джамасп, но не бе могъл да стигне до никакво решение. Едва след смъртта на Анастасий и възцаряването на Юстин той се реши да действува. Написа на Юстин едно необикновено писмо, като го придружи с великолепни подаръци — скъпоценни камъни и творби на изкуството. Привеждам го тук с няколко маловажни съкращения.

„Гобад Сасанидски, Брат на Слънцето, Велик цар на персите, признат император на Мидия, Ирак, Трансйордания, Отсамна Арабия, Керман, Хорасан, Меркан, Оман, Синд, Согдиана и други земи, твърде многобройни, за да бъдат посочени в това кратко писмо, до Юстин, християнски император на ромеите, в Константинопол, изпраща поздрав.“

Царствени братовчеде, от ръката на твоя баща Анастасий ние понесохме големи несправедливости, както ти, поради всеизвестното благородство на твоята душа, ще бъдеш един от първите да признаеш. Независимо от това ние сметнахме за целесъобразно да изоставим всички тежки обвинения, които бихме могли да повдигнем срещу ромеите, уверени, че докато беше жив твоят царствен баща, ти си съжалявал не по-малко от нас за неговите неразумни постъпки, макар и от синовна преданост да си се въздържал да смекчиш техните последици. И ние сме сигурни, че истинската победа е на страната на оногова, който, дори да съзнава колко лошо са постъпили с него, е въпреки това готов да отстъпи пред своите неприятели, щом те го молят за неговата дружба. Такова е великодушното предложение на Гобад и той е готов да се обвърже с Юстин с възможно най-тесни приятелски връзки.

Нашият царствен братовчед не може да е в неведение относно една забележителна уговорка между неговия предтеча, император Аркадий, и моя, великия Яздегерд, самоназовал се (в голямото си смирение пред Бога-Слънце, когото ние почитаме) Грешника. Император Аркадий бил тежко болен, а единственият му син, на име Теодосий, бил още дете, затова императорът се страхувал да не би това дете да бъде отстранено като наследник от някой могъщ военачалник или амбициозен родственик. Страхувал се също така, че поданиците му биха могли да се възползуват от политическата несигурност, която толкова често придружава царуването на един невръстен император. Затова той смело се обърнал с писмо към нашия предтеча Яздегерд и го помолил да стане настойник на момчето до неговото пълнолетие и да пази престола от съперниците му. Нашият благороден предтеча, Грешник по име, но добродетелен на дело, приел това поръчение и се обърнал с писмо до Сената в Константинопол, в което заплашвал, че ще обяви война срещу всеки узурпатор на трона на Теодосий. Той неизменно следвал политика на пълен мир с Рим до своята смърт.