Робърт Грейвс - Велизарий

„Доброволците боравеха много енергично със своята балиста и доказаха, че са много добри стрелци. Предадох официален доклад на негова светлост императора. Без съмнение той ще го направи публично достояние, когато му дойде времето.“

Но за да спаси честта на сините, Юстин така и не обнародвал доклада.

Дълги години след това Порфирий продължил да къса мрежи и да поврежда кораби. Зелените, макар и убедени, че сините са се проявили като страхливци, съвсем не искаха да стават за смях, като се заемат на свой ред да унищожат Порфирий.

Императорът на ромеите и великият цар на персите са стари врагове, но те гледат на себе си, взети заедно, като на двете очи на света и двата фара на цивилизацията. За всекиго от тях самото съществуване на другия е една утеха в уединението на собственото му свещено призвание и в царствените писма, които си разменят, не само във време на мир, но и във време на война, винаги има една нотка на сърдечност и приятелство. Те се поздравяват като стари противници на табла, които играят всеки ден във винопродавницата, за да определят кой ще плати виното. Едното око, или единият фар, свети над голяма част от Европа, а също и над Мала Азия и част от Африка; другото — над необятните простори на азиатския континент. Вярно е, че и в двата случая суверенитетът, упражняван над голям брой територии, е само номинален. Персите не могат да упражняват контрол над такива отдалечени сатрапии като Бактрия, Согдиана и Арахосия, а ромеите по времето, за което разказвам, фактически бяха отстъпили Британия на пиктите и саксите, Галия — на франките и бургундите, Северна Африка — на вандалите и маврите, Испания — на едно готско племе и Италия, заедно със самия Рим — на друго. И все пак голяма част от света беше и все още е под действителната власт на единия или на другия от тези двама владетели, а друга голяма част — под тяхната номинална власт.

За щастие на световния мир пясъчни пустини и високи скалисти планини разделят двете царства почти по цялото протежение на общата им граница — тя започва от източния бряг на Черно море, минава през Армения и покрай Сирия и стига до северния край на Червено море. Много редки са случаите в световната история, когато западните армии са успявали да завладеят азиатски територии отвъд тази граница или пък източните войски — да навлязат в Европа или Африка. Но дори когато това е ставало, завоеванията не са се оказвали дълготрайни. Ксеркс Персийски не успя да покори Гърция въпреки огромните войски, които прехвърли в Европа по моста от лодки през Хелеспонт; Александър Велики победи Персия, но огромната му империя не можа да го надживее. Обикновено нападателите и от двете страни са били отблъсквани недалеч от границата или в случай на успех не са правили опити да задържат новозавзетите територии, а са се оттегляли, след като са взимали контрибуции под една или друга форма. Тези сблъсъци са ставали почти винаги в Месопотамия, между горните течения на Тигър и Ефрат. Указаната област е най-удобна като бойно поле, но дава по-големи предимства на персите, тъй като им осигурява бърз достъп до складовете за храна и гарнизонните градове.

В продължение на няколко столетия след времето на Александър, Персийската империя е била известна под името Партско царство, понеже Ашканидите, управляващата династия, имали партски произход, но около сто години преди Константин да се покръсти и да премести имперската столица от Рим в Константинопол, един потомък на древните персийски царе, на име Ардашир, се разбунтувал и свалил Ашканидите. Основаната от него нова династия, Сасанидите, възстановила името и традициите на Персийската империя — тази династия управлява и днес страната (по времето, за което пиша, царската корона украсяваше главата на Гобад — деветнайсетия потомък на династията). Сасанидите пречистили и укрепили древната религия на персите — огнепоклонничеството — съгласно откровението на пророка и мага Заратустра. Тази религия била силно опорочена от гръцката философия — също както и древната римска религия и юдаизмът; от това разлагащо влияние не е било пощадено и християнството. (Сравнете хубавия, простичък разказ на четирите Евангелия, възникнали явно сред неграмотни селяни и рибари, които никога не са изучавали нито граматика, нито реторика, със скучната християнска философия на нашето време!) Цар Ардашир обаче изгонил всички философи от своята империя. Те се върнали при нас възприели някои персийски идеи и заразили християнството с една нова ерес — манихейството. Манихейците са изнамерили една съвсем нова теория за природата на Христа. Те твърдят, че тя е двойствена, и то не само двойствена, но и противоречива: Иисус, историческата личност, бил несъвършен и грешен, а Христос, неговата духовна същност, бил божествен спасител. Манихейците са ненавиждани както от персите, така и от християните — аз самият не мога да кажа нито една дума в тяхна защита. Персите ги подкрепят само в Персийска Армения, за да отслабят връзките на религиозна близост между тази християнска област и Ромейска Армения, която също е християнска и при това строго православна.