Робърт Грейвс - Велизарий

Като забранил излишните препирни — а за един практичен човек като мен философията не е нищо друго, постановил връщане към непосредствената прямота на делата, думите и мисълта 25 25 Максима на зороастрийската религия: „Добри дела, добри слова, добри мисли“. — Б.р , Ардашир възвърнал на персите изконната им мощ както в гражданското, така и във военното управление на империята. Между неговите потомци и редица римски императори били водени големи войни, в повечето от които победата клоняла към персите. Но четиринайсетият владетел от династията бил Бахрам Гур, или Онагъра — наречен така, защото страстно обичал лова на дивото пустинно магаре. Той започнал война с нас, тъй като преследвал християните почти толкова фанатично, колкото ние самите преследваме своите събратя християни, бил победен на бойното поле и заставен да се закълне в царствената си чест, че ще живее в мир с нас през следващите сто години. Неговите синове и внуци, от страх да не предизвикат гнева на духа му, продължили да поддържат мира и стоте мирни години изтекоха едва в наши дни. Тогава, както вече споменах, войната избухна отново и войската на Анастасий, предвождана по един позорен начин, претърпя и позорно поражение. Тъкмо на тази кампания е станал свидетел гражданинът Симеон.

Конфликтът имаше много причини, но главната от тях беше цената на едро на коприната. Коприната, е плат, който далеч превъзхожда всички останали по своите качества — държи хладно, лек е и е много красив. Той бил създаден от някаква варварска китайска царица и от векове се внася от Китай по море и по суша за нуждите на богатите и благовъзпитаните граждани, както и на танцувачки, блудници и други подобни, и от рядък лукс се е превърнал във всеобща суета. Коприната се боядисва лесно, особено с пурпурната боя, добивана от черупките на морски животни. Памукът е също полезен продукт, внасян от Изтока — главно от Индия. Той се добива от влакнестия цвят на някакво блатно растение и от него се тъче лек, здрав плат, който държи по-хладно от вълната и лесно се пере. Но памукът не притежава лъскавината и финеса на коприната. Памукът никога не е бил загадка, ала естеството и произходът на коприната не бяха известни на никого освен на китайците, а те не искаха да открият тайната, понеже държаха да си запазят този безценен монопол. Суровата коприна пристигаше тук на жълтеникави макари, навити върху тръстикови стъбла, като всяка макара съдържаше нишка с определено тегло. Естествоизпитателите предполагаха, че това е нишката на някакъв китайски паяк гигант, но други бяха на мнение, че тя се извлича от кората на особен вид палма, а трети — че се добива чрез изстъргване от долната мъхеста повърхност на черничевите листа. Никой обаче не можеше да докаже правотата на своята теория, защото нашите отношения с Китай винаги са се осъществявали с помощта на посредници — с изключение на един непродължителен период от време преди около четиристотин години, когато корабите ни са плавали направо до пристанищата в Южен Китай. Търгувахме или посредством персийската колония в Цейлон, по морския път, или посредством самата Персия, по суша. Копринените кервани от Китай пътуват сто и петдесет дни до персийската граница през Бухара и Самарканд и още осемдесет до нашата граница през Низивис по горното течение на Ефрат; оттам остават двайсет дни до Константинопол. Морският път крие може би по-малко рискове, но коприната тогава минава през ръцете на абисинските търговци от Червено море, а това означава заплащане на двойна такса.

С увеличаване на търсенето китайските продавачи повишиха цената на суровата коприна, а персите, които не искаха цялата печалба да отиде в ръцете на китайците, увеличиха прекупната цена повече, отколкото се полагаше. При това положение нашите търговци, в невъзможността си да извлекат каквато и да е печалба ако купуват на тази цена, решиха да търгуват направо с китайците, като се опитат да използуват един стар търговски път, минаващ северно от персийската територия, отвъд Каспийско море; този дълъг, но удобен път стига до нашите земи през един тесен проход в Кавказките планини, източно от Черно море и близо до границата с Колхида — една богата, приятелска нам страна. Именно в Колхида е отишъл някога с аргонавтите Язон, за да донесе Златното руно, което според мен е символ за богатствата на Ориента, стигащи до нас по този северен път. Като решиха да го открият повторно, нашите търговци си даваха сметка, че ще трябва да плащат такса на дивите хуни, през чиито земи преминаваше той, но се надяваха те да се задоволят с по-малко пари от персите. Най-могъщото и най-близко от тези племена беше племето на белите хуни — наречени така, понеже приличат на европейци, за разлика от останалите хуни, които ни изглеждат като зли жълти зверове. Белите хуни живееха между Каспийско и Черно море и бяха заклети врагове на персите. Даровете, поднесени на това племе в подходящ момент с цел то да бъде склонено да нападне Персия от север, са спасявали неведнъж нашите граници от големи неприятности.